Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)

Зад себе си Давил имаше съдържателен и неспокоен живот.

Жан-Батист-Етиен Давил (Jean-Baptiste Etienne Daville) беше по-близо до четиридесетте, отколкото до тридесетте години, висок, рус, с права походка и открит поглед. Седемнадесетгодишен бе напуснал родния си град на морския бряг в Северна Франция и пристигнал в Париж, както толкова други преди него, за да търси препитание и начин да се прослави. След първите лутания и първия придобит жизнен опит набързо го повлякла революцията заедно с милиони други хора и станала негова лична съдба. Тетрадката му със стихове и две-три смели начала на исторически и социални драми останали в сандъка; той напуснал скромната си служба на стажант-чиновник. Станал журналист. Публикувал стихове и литературни рецензии, но главната му работа била в Учредителното събрание. Цялата си младост и целия си възторг той внасял в подробните парламентарни репортажи. Но под воденичния камък на революцията всичко се мачкаше, изменяше и изчезваше бързо и без следа. Като насън хората преминаваха бързо и направо от пост на пост, от почест към почест, от позор към смърт, от мизерия към слава, само че едни в една, а други в друга, обратна посока.

В тези необикновени времена и при тези обстоятелства, за които ще говорим още, Давил е едно след друго журналист, сетне войник, доброволец в Испания, чиновник във временното министерство на външните работи, изпращат го в мисиите в Германия, Италия, в Трансалпийската република и при Малтайския орден. После става пак журналист и литературен сътрудник на „Moniteur“ в Париж. И най-после, сега, генерален консул в Травник със задача да открие консулство, да създаде и развие търговските връзки с тези краища на Турция, да помага на френските окупационни власти в Далмация и да следи движението на раята в Сърбия и Босна.

Така би изглеждал животът на този гостенин в Баруховия дом, ако трябваше да бъде представен с няколко изречения за някакъв кратък curriculum vitae 4 4 Биографичен справочник. — Б.пр. .

Но сега от тази странна перспектива и през времето на внезапния тридневен затвор Давил често трябваше да се напряга, за да си припомни точно кой е, откъде е, какво е бил в живота, защо е дошъл тук и защо трябва по цял ден да премерва с крачки този червен босненски килим.

Докато човек е в средата си и живее при редовни условия, данните от неговия curriculum vitae означават и за него самия важни моменти и значителни поврати в живота му. Но щом случайността или работата, или болест го откъснат и уединят, те започват изведнъж да бледнеят и угасват, да изсъхват невероятно бързо и да се разпадат като безжизнена маска от хартия и лак, която човек някога е използувал. А под тях започва да се подава вторият му само нему известен живот, т.е. „най-действителният“ летопис на неговия дух и неговата плът, който не е отбелязан никъде, който никой друг не подозира, който има твърде слаба връзка с неговите успехи в обществото, но който за него самия и за неговото крайно щастие или нещастие е единствено от значение и единствено действителен.

В дългата нощ, когато притихваха всички шумове, изгубен в травнишката дивота, Давил виждаше изминалия си живот като дълъг наниз от само нему известни начинания и падения, борби, подвизи, щастие, успехи, преломи, злини, противоречия, излишни жертви и напразни компромиси.

В мрака и тишината на този град, който още дори не бе видял както трябва, но където безсъмнено го очакваха грижи и трудности, на Давил му изглеждаше, че няма в света неща, които могат напълно да се подредят и успокоят. На моменти чувствуваше, че за да може човек да живее, са необходими много усилия и за всяко усилие несравнимо много смелост. А от този мрак не се виждаше краят нито на едно усилие. За да не спре на едно място и да не падне духом, човек се залъгва, затрупва недовършените задачи с нови, които също няма да завърши, и в нови начинания и нови усилия дири нови сили и повече смелост. Така човек краде от самия себе си и с течение на времето става все по-голям и по-безнадежден длъжник на себе си и на всички около него.

Но понеже наближаваше денят на първото посещение, тези спомени и размишления все повече отстъпваха място на новите впечатления и на действителните, макар и временни грижи и задължения. Давил си възвръщаше равновесието. Чувствителността и спомените преминаваха на заден план в съзнанието му, откъдето още често ще излизат и ще се свързват странно и неочаквано с всекидневните събития или необикновените случки от новия живот в Травник.