Ъруин Шоу - Париж, Париж

Тук трябва да се спомене и един страничен ефект: в резултат от изменената международна обстановка в града вече се предлага многообразие от чуждестранни хранителни изделия. Броят на виетнамските ресторанти в Париж е нараснал неимоверно, особено след краха на френското господство в Азия и прогонването на американците.

Понастоящем навсякъде е пълно с малки заведения с червена и златиста украса, където разни дребни и симпатични жълтокожи мъже и жени, които вероятно биха се изпозастреляли един друг по оризищата на собствената си държава, сега просто седят по масите и си говорят любезно, докато се хранят ловко с традиционните азиатски пръчици.

Приливите и отливите на военната стратегия са се отразили не само върху появата и изчезването на ресторантчетата в града. По улиците му вече не се виждат униформите на съюзническите сили. Няма ги и временните постройки пред „Трокадеро“, където се помещаваше НАТО, а командването на самата организация е позорно преместено в Брюксел.

Обясняват ни как сме добре дошли, ако искаме да защищаваме Париж, ала единствено от хигиенична дистанция. Французите си имат собствена force de frappe nucleaire по всички географски ширини, което сигурно означава, че освен към Москва, част от арсеналите им са насочени и към Вашингтон.

Младите френски офицери вече не ги пращат в Индокитай (самото название е остаряло), нито някъде другаде, освен по разни южни гарнизонни градчета, където войниците предимно демонстрират с искания за по-дълга коса и по-къси занятия по строева подготовка. Във военното министерство се гласят да изтеглят от Чад последните френски батальони по молба на правителството на тази държава, която поне засега още не е станала суперсила.

Както и преди покрай Шан-з Елизе продължават да се веят флаговете на държави, чието местоположение и управляващи партии са почти неизвестни извън Quai d’Orsay, поставяни в чест на предстоящо официално посещение на президенти, диктатори, племенни вождове или просто масови убийци, на които често се случва да научат между ордьовъра и десерта по време на тържествения обяд в Palais Matignon, че току-що са ги свалили от власт.

Изобщо Франция, която доскоро обяздваше света, сега смирено участва в оферти за обновяване на военновъздушните сили на всеки арабски управник, притежаващ по някой и друг петролен кладенец.

По самата Шан-з Елизе проститутките отдавна вече не си дават труда да ходят пеша, а предпочитат да се движат по двойки в елегантни автомобили на лов за клиенти, които по някаква причина не са запознати със статистиката за увеличаването на венерическите заболявания във Франция.

Но с малко повече кураж, все още се намират господа, търсещи услугите на сексуалните компаньонки, особено по тъмните trottoirs на най-скъпата жилищна улица в Париж — авеню Фош — независимо от факта, че наскоро един млад мъж бил намушкан смъртоносно с нож, само защото имал неблагоразумието да отхвърли предложението на прекалено чувствителна дама от занаята, излязла навън да заработи малко честни пари.

А за по-изтънчените вкусове доскоро са съществували и услугите на мадам Клод, която според откровено сатиричния вестник „Le Canard Enchaine“ е била в състояние да ви достави дама така добре възпитана и толкова soignee, че вие бихте могли спокойно да я заведете в „Максим“ или дори на закуска по случай първото причастие на дъщерята на ваш приятел. Всичко това след заплащане на определена цена, чиято основна част е фиксирана, а остатъкът зависи от времето, което желаете да прекарате с въпросната дама. Според същия източник всеки път когато им се налагало да отскачат до скучния Монте Карло за ритуалното хвърляне на заровете мнозина петролни шейхове си наемали цели групи такива послушни красавици.

От вестниците става ясно и че мадам Клод е зарязала романтичната си професия и понастоящем се занимава с „пъблик рилейшънс“, дори била осъдена от парижки съд за укриване на данъци. Глобили я с петнайсет хиляди франка и я лишили от граждански права за срок от три години, включително и от правото на глас, макар и да не било известно за кого е гласувала на последните избори.

Не толкова прочутите посестрими на мадам също не стоели със скръстени ръце и организирали седяща стачка на стъпалата на светинята Нотр Дам, където градските проститутки настоявали за по-толерантно отношение на полицията към тях и за правото им на обществено осигуряване. В момента исканията им се разглеждат от правителството.