Ъруин Шоу - Париж, Париж

Навсякъде се издигат хотели от типа „Хилтън“ или негови близки подобия. Има и закусвалня „Макдоналд“ с хамбургери. Супермаркетите процъфтяват и наоколо е пълно с момичета, които не знаят и дума английски, но пък носят блузи с надпис „Канзаски университет“.

Черните джинси са заменени със сини, които явно са de rigueur. В почти всички ресторанти, дори в най-луксозните, вече пускат и без вратовръзка. На всеки ъгъл има бутици, предлагащи вносно готово облекло. За сметка на това в халите ги няма кошниците с кресон, а и самите хали са изчезнали. Старите метални павилиони на Бальтар са съборени и на тяхно място е направен огромен изкоп, който е единствената останка от онзи денонощно кипящ свят, известен като търбуха на Париж. Новите хали се намират в Рюнжи и представляват безмилостно модерен конгломерат от навеси и бараки, струпани на пътя за Фонтенбло. Онова, което някога е било оживен нощен базар, сега е придобило духа и вида на военен склад. Никой собственик на бистро вече не може да се похвали, че месото и зеленчуците му са най-пресни, понеже ги пазарува всеки ден в четири часа сутринта, тъй като няма кой да му повярва. Нито малките ресторантчета, прозиращи зад камионите със стока, нито ръчните колички или купчините плодове в началото на Рю дьо Риволи са последвали прокудените търговци.

Изключение правят само десетките хиляди плъхове, тъпчещи се до насита с богатствата на пазара, които незнайно как са успели да се придвижат до новото му местоположение и изглеждат все така дебели и охранени.

Няма ги и много от известните ресторанти. Например „Беркли“, прочут със своите ecrevisses a la nage и клиентелата си от кинодейци, политици и журналисти в момента се е превърнал в претенциозна сладкарница, посещавана предимно от обикалящи магазините жени, които се отбиват да разменят последните клюки, докато похапнат по някоя паста. Или западналият до нивото на махленско кафене „Перигурден“, от чийто втори етаж човек можеше да се наслаждава на Нотр Дам, както си седи в приятния салон с тъмна ламперия и похапва трюфели, приготвени на жар — блюдо, което вече не се намира никъде. А ресторантът, наречен на името на джазовия барабанист Мусташ и построен по оригинален проект на Тронер — един от най-добрите сценографи в света — който в продължение на пет години беше неизменното място за срещи на tout Paris и чуждестранните му гости, е намерил своето Ватерло под формата на един от най-зловещите моменти в кулинарната история на града. Разразила се нещо като епидемия от извънсетивни възприятия, в резултат на която плъзнал слухът, че качеството на храната в „Мусташ“ е силно влошено и само след седмица телефонът за резервации окончателно замлъкнал. Салонът оставал празен и едва тук-там се виждал по някой самотен невежа, който унило преглъщал поднесената му храна, без да обръща внимание на великолепната обстановка, чието очарование обаче придобивало мрачен оттенък, поради липсата на посещаемост. Собственикът също побързал да последва оттеглилата се клиентела и днес, макар и с ненакърнена красота, ресторантът се е превърнал в изоставена brasserie, издържаща се от субсидиите на някаква пивоварна.

Срещу собственика на „Кастел“ — клубът, посещаван от най-красивите жени и техните кавалери, известен с прелестните и любезни момичета, танцуващи по цяла нощ на дансинга — било заведено дело за изнасилване. Оправдали го, естествено, ала в сърцата на нежния пол подозрението си останало, макар и нито една от тези дами да нямала основания да мисли за заплаха от изнасилване още от времето на ученическите си години в lycee. Сега обаче всички си викат, че щом е могло да се случи на Жан, значи подобно нещо може да споходи всеки.

Няма ги и премятащите се тела на борците по кейовете на Сена, нито пък човек може да види бурканите туршия върху полиците на заведенията за пържоли на скара. Някаква отчаяна от живота дама, обитаваща висок етаж, взривила жилището си заедно с останалата част от кооперацията, защото решила да се самоубие и пуснала газта на печката, но забравила да угаси контролното пламъче.

Подобна съдба сполетяла и собственика на „Ле Поркерол“, който също се лишил от живота си, понеже, след като дълги години срещу името си в претенциозно взискателния туристически справочник на „Мишлен“ неизменно виждал три звезди за предлаганите от него морски деликатеси — бил единствения в Париж с толкова висока оценка — една сутрин установил, че в новото издание на справочника някой му бил отнел и трите звезди. Като се има предвид как президенти и министър-председатели на могъщи държави бодро се правят, че не забелязват позорящи ги обстоятелства и продължават да се появяват по страниците на вестниците усмихнати или играещи голф, този парижки готвач очевидно им е показал морален кодекс, който би направил чест и на най-доблестния самурай.