Ъруин Шоу - Париж, Париж

Той затвори телефона. Съжалявах, че не можеше да ме посети през следващите десет минути.

В края на краищата, след като написах писмо до бащата на момичето, получих чек за телефонната сметка и самото момиче ми написа едно благовъзпитано, извинително писмо, обяснявайки, че очевидно не е била толкова разумна и зряла, колкото си е мислила, че е.

С това, аз реших, че проблемът е приключил и започнах приготовленията си, за да напусна Франция. Но точно преди да бяха пристигнали работниците по пренасянето на багажа, съседът под мен се обади по телефона, умолявайки ме да не пускам водата в тоалетната на банята си — отгоре течали потоци вода. Естествено, това се случваше в неделя, когато водопроводчиците не действат под пълна пара в Париж. Някак си, успях да намеря спасителна група и пороят бе спрян.

Но на следващата сутрин на вратата позвъни един водопроводчик, носещ в ръце найлонова торбичка. В торбичката, проблясвайки като скъпоценности, се виждаха остатъците от един масивен, стъклен пепелник, който бил намерен в тръбите между моя и долния етаж.

Водопроводчикът ме посъветва да се свържа със застрахователната си компания, за да бъдат оправени разноските по повредата.

Както намекнах по-рано, има определени аспекти, свързани със заминаването ми от Париж, които не ме изпълват с особена носталгия.

Настоящото „допълнение“ представлява оптимистичен, макар и безплоден журналистически опит за надбягване с времето или по-точно безкрайна битка със съдбата и промените, която седналият зад пишещата машина е обречен винаги да губи.

Няма как да се напише нещо трайно за нашия свят, в който градовете се раждат и умират, расите мутират, броят на изобретенията се множи, далекосъобщенията ни дават мигновена връзка, а политическите пристрастия помитат цели поколения като с цунами. Само си помислете за някой град, познат и обичан от вас, и опитайте да си представите какво бихте казали за него преди двайсет години. Или двайсет години след днешна дата.

ВСИЧКИ градове, евентуално без Венеция, имат пълното право да се променят. В това отношение Париж също е направил своя избор и, за добро или лошо, се изменя по хиляди различни начини. Който и да е американец, пристигнал в града след двайсет годишно отсъствие, вероятно ще реши, че паметта му изневерява, докато се озърта за някогашния Париж, познат му отпреди. А писателят, седнал да препрочита остарелите си бележки, положително ще трябва да се съобрази с днешната истина и да ги направи актуални за читателя.

Небето, например, е съвсем различно от едно време. Цветът му е станал друг от промишлените замърсители на въздуха, които почти не го напускат, да не говорим за пронизващите го небостъргачи, чиято съмнителна естетика не догонва дори студенината на американските им събратя. Автомобилостроителните предприятия покрай реката бълват леки коли с размерите на кадилаци, само дето им отстъпват по степен на обезопасеност. Поради стремежа към решаване на неразрешимия проблем с автомобилните потоци улиците са се превърнали в хаотични еднопосочни тунели, като посоката на движение се променя мистериозно с всеки нов полицейски префект, така че търсенето на даден адрес прилича на печално лутане в лабиринт от средновековни пасажи, при което пътят често се оказва блокиран от спрял камион, чийто водач лениво и без да бърза разтоварва каси евтино вино.

Големите хотели вече не са пълни с американци. На тяхно място са се разположили арабите, плътно следвани от германци и японци.

А част от най-престижните хотели са купени от английски корпорации, което никак не се понравило на персонала и последвали стачки, защото хората не можели да свикнат с мисълта, че сервираните от тях ястия ще бъдат приготвяни от британски готвачи.

Докато плаща сметката си в ресторанта американецът превръща наум франковете в долари и това го кара да се срамува от своята разточителност, а туристите, които навремето смело са поръчвали лимузина с шофьор от хотела до летището, сега вече гледат да използват автобуса, защото с мълчаливото съучастие на портиера, въпросната лимузина понастоящем би струвала поне сто долара за същия маршрут. Има ново летище, наречено разбира се на името на генерал де Гол, но то е разположено на още по-голямо разстояние и от Орли, до него се стига трудно и подлезите му са облицовани с някакъв пластмасов материал, така че при други обстоятелства човек би казал, че са кошари за добитък.