Ъруин Шоу - Париж, Париж

Езикът на театъра, дори ако е преведен буквално, трудно може да шокира и най-срамежливия американски или английски посетител, както са изложени през последните години на казармената откровеност на лондонската и американската драма. А милият, стар Ануи все още се поставя на три, четири сцени всеки сезон, за да се покаже, че литературният неуспех не е обичаен феномен за френската култура, както, уви, е по други земи.

За носталгичните любители на драмата беше тъжно събитие преименуването на театър „Сара Бернар“. Името на трагическата актриса, играла Хамлет и главната роля в „L’Aiglon“ при бурни аплодисменти по цял свят, бе останало върху фасадата на огромната зала от Десния бряг на Сена дори по време на нацистката окупация; но когато театърът беше подновен, някакъв убедителен, хладнокръвен модернист бе преодолял съпротивата на властите да се свали името, което за поколения събуждаше толкова много отзвуци от славата на френската драма. Сега обширната зала се нарича Le Theatre de la Ville de Paris. Жалко за бедната дама с единия крак, станала обект на толкова много възторжени критики, сега най-после озовала се в ковчега, в който е прекарвала много ексцентрични, но мирни нощи, докато е била жива.

В другия край на града, на хълма Монмартър, Казиното на Париж, друг монумент на едно по-малко пуританско, но по-популярно френско изкуство, също страда от ветровете на времето. Легендарното свърталище на удоволствието, с великолепните момичета и техните великолепни костюми с пера, пищните декори и щедрото излагане на изобилна сексапилност, може скоро да потъне в мрак. Настоящият директор, хореографът Ролан Пети — чиято съпруга, възхитителната Зизи Жанмер от години е звездата на спектакъла — обяви, че без външна помощ, покачващите се цени ще го принудят да затвори. Застаряващите парижани и техните гости от провинцията гледат умолително към Саудитска Арабия, като виждат как още един спомен от младежките им години се плъзга към забвението.

Времето също е взело своя данък от мъжете и жените, които обожаваха театралните, литературните и спортните сцени на петдесетте и шестдесетте години. Жуве и Жерар Филип, тези многообразни актьори, са мъртви, а тъжните песни на Пиаф сега могат да бъдат чути само на запис. Мориак и Кокто, емоционалните антагонисти, които се замеряха с късчета проза като с ръчни гранати, ги няма. Сартр е стар и сляп, а пороите на езика му са прокълнати. Карпентие е мъртъв, оплакан от медиите с изрази, които можеха да бъдат използвани в хвалебствия за рицаря Ролан, когато дойде новината, че е паднал при Ронсево. Клод Дофин, мазен и секси матине идол в булевардни комедии, сега играе Шейлок и Уили Ломан.

Новинарските звезди са подходящи за рок певци, чиито електронно усилени ритми са ненавистни за свикналите с по-нежна музика уши.

Най-евтиното и може би най-удовлетворителното парижко забавление е разходката из града. При спокойното обикаляне ще забележите един дребен детайл, който отразява важна промяна във френското мислене. В аптеките календарите за контролиране на раждаемостта вече не са изложени на показ по витрините. Поради една проста причина: въпреки тръбенето от амвоните, абортите и хапчетата сега за законни и, доколкото се вижда отстрани, жените се възползват максимално от тях.

Самите жени сякаш произлизат от друга раса, по-високи и по-атлетични от едновремешните потомки на галските племена. Част от промяната в ръста може да се дължи на новия навик да се пие портокалов сок сутрин, а останалата част — на осем, десет сантиметровите токове на прелестните и в същото време съобразени със сезона ботушки, които сега се носят почти от всички.

Присъствието на жените в политиката също се е увеличило. В кабинета участва мадам Симон Уейл; и в разгара на дебатите за абортите една голяма група известни жени, включително и много филмови звезди, обявиха в публично изявление, придружено и със снимки, че всички те са правили аборти, макар по това време законът да беше още в сила и лесно можеха да влязат в затвора с тежки присъди. Френската гъвкавост в прилагането на закона беше чудесно демонстрирана чрез факта, че срещу тези смели пионерки на семейното планиране не бяха предявени никакви обвинения.

Мадам Уейл показа независимостта на своя дух като постави началото на енергична кампания срещу цигарите — един деликатен по отношение на политическото равновесие акт, като се има предвид че държавата притежава тютюневия монопол за цяла Франция и голяма част от доходите й идват от продажбите на сега официално отречения бурен.