Ъруин Шоу - Париж, Париж

От другата страна на реката, в Камарата на депутатите, лявата опозиция, съставена от социалистическата и комунистическата партии, която загуби последните избори със съвсем малък процент, вдига вой до небето и сипе заплахи. Господин Митеран, лидерът на социалистите, е относително учтив… и непреклонен. Господин Марше, лидерът на комунистите, човекът с най-гибелните очи в политиката, на която е да е от съществуващите сега нации, е крайно неучтив… и непреклонен.

Неговите речи са толкова яростни и той гори в огъня на собственото си ораторство до такава степен, че след всяка публична изява кръвното му налягане трябва да бъде сваляно от придружаващия го лекар.

Изтънченият и аристократичен човек, който беше избран за президент на тази страна, всеки ден си има работа с такива и подобни неща и все пак някак успява да запази своята изтънченост, опитвайки се да приглуши аристократичния си имидж като се снима как играе футбол, облича се делово при изпълняването на функции, които преди бяха разкрасявани от великолепни костюми, изкачва се пеша по Champs Elysees на парадите, вместо да се вози на лимузина, дава публичност на вечерите си с обикновени граждани в простите им домове, декларира, че отсега нататък 11 ноември ще се празнува като ден в памет на всички французи, паднали в битките, а не като ежегодна военна церемония, която отбелязва победата над Германия в Първата световна война.

В Париж много обичат скандалите. Царството на политиците дава своя щедър принос в пикантните клюки. Самият господин Митеран, който беше само на косъм от президентството, бе замесен в нелепа пародия на заговор, където трябваше да играе роля във фалшив опит за покушение върху живота му от страна на един законодател от дясното крило. От автоматичния пистолет бяха изстреляни истински куршуми и господин Митеран направи убедителен скок над стените на Люксембургската градина, за да прибави повече реализъм към сценария. В опита си обаче да изложи своята жертва на присмех, законодателят от дясното крило малко преигра като се разприказва наляво и надясно за своето участие в историята. Той беше вкаран в затвора за кратък период от време, а Митеран, поставен само за мигове в неудобно положение, продължи стабилно да се изкачва до сегашната си позиция. Трудно е да си представим английски член на парламента, който се крие зад някое дърво в Хайд парк от куршуми, внимателно прицелени на пет метра встрани от скривалището му, или американски сенатор да се гуши зад колона на мемориала Линкълн при подобна ситуация и след това да станат лидери на своите партии. Бедният Уилбър Милс, който след цял живот прекаран в конгресменска неподкупност, беше прогонен от Вашингтон само защото се разходил по сцената в Бостън, където приятелката му играела в представление със стриптийз. В Париж на това най-вероятно щеше да се погледне като на моментно сантиментално умопомрачение, което по никакъв начин не се отразява на политическата квалификация на Милс.

Дори Помпиду беше обект на отвратителни слухове след убийството на югославянина — бодигард на филмовия актьор Ален Делон, — с когото се говореше, че Помпиду няколко пъти е вечерял. Носеха се слухове по приемите и ехо из пресата, никога документирани и постоянно променящи се, за неопределени сексуални отношения, на които никой познавал двойката не би могъл изобщо да повярва, но те продължават и до ден днешен, дълго след смъртта на Помпиду.

Когато се разкри, че в една от сградите в центъра на града са разположени монитори, работещи по двайсет и четири часа на ден и частните разговори на почти всеки, който е някой, са записвани и подслушвани от довереници на властващата партия, за седмица или две имаше някакво раздвижване, след което вниманието на обществеността се прехвърли върху по-интересни теми. Все пак Жискар нареди учреждението да бъде временно затворено и обеща занапред да няма такава практика.

Парижаните открито се чудеха защо ние американците вдигнахме такава врява около аферата „Уотъргейт“. Какво друго може да се очаква от един политик? Какво друго би могъл да прави?

Когато един възрастен и уважаван духовник от висок ранг беше намерен мъртъв в апартамента на дама, която не се славеше с добродетелност, официалната версия гласеше, че той бил на посещение при нуждаеща се от морална подкрепа енориашка. Всеки парижанин, както обикновено, имаше пълна неофициална версия на историята, събрана в по-голямата си част от безбройните скандални хроники, чиито грабващи окото заглавия изглежда се печатат с особено незачитане към каквито и закони срещу клеветата да съществуват във Франция. Във всички случаи се оказва, че има някой вътрешен човек, готов да разкаже това, което знае или което претендира, че знае пред предприемчивия репортер с натъпкан с франкове портфейл.