Ъруин Шоу - Париж, Париж

Друга жена с високо положение в столицата, мадам Франсоаз Жиру, един от главните редактори на списание „L’Express“, даде да се разбере — не за първи път, — че трябва да се съобразяват с нея, когато списанието, въпреки възраженията й, публикува няколко страници ужасно подробни кадри от порнографския филм „Историята на О“. Със скромността на дама, но и с желязна решителност, мадам Жиру просто махна името си от карето на списанието. За парижани, които винаги проявяват чувствителност и към най-неуловимите прояви на сила, това беше събитието на седмицата.

Малко след появяването на въпросния брой на пазара, в „L’Express“ беше поставена бомба, но едва ли нападението имаше нещо общо със секса. Когато главният редактор бе запитан какво мисли за евентуалните извършители, той просто вдигна уморено рамене и изстреля списък на около двайсет тайни организации, всяка от които беше достоен кандидат за подозрение. Не е лесно в днешно време в Париж, особено за някой вестникар, да се посочат враговете.

Въпросът за порнографията като цяло силно тревожи държавните институции и кабинетът проведе много съвещания как да се справи с него. До неотдавна имаше снизходителна цензура върху филмите, която пречеше на френските продуценти да се съревновават по неприличие със своите скандинавски и немски събратя. Например показването на действително проникване, това най-невинно действие, беше забранено.

Между либералните концепции, които Жискар Д’Естен донесе със себе си в кабинета, беше и това, че отмени всякаква цензура и екраните в Париж — а всъщност и в цяла Франция, — бяха заляни с представяния на актове на садизъм, мазохизъм, содомия и останалия асортимент от удоволствия, които не оставяха абсолютно нищо на въображението на зрителя. Публиката, за жалост, се втурна към кината, където се прожектираха тези забранени до този момент представления. В киносалоните, които упорито продължаваха да показват традиционни филми, дори от най-високо качество, приходите спаднаха катастрофално.

Прибавяйки виковете си на отчаяние към тези на духовниците и възпитателите, продуцентите от старото време се молеха за помощ.

Нежелаейки да отстъпи от либералните си принципи, но и съзнавайки основателно нарастващото негодувание сред своите избиратели, правителството излезе с решение, което трябва да е изглеждало брилянтно около масата за съвещания. Цензурата нямаше да бъде върната, но всеки ангажиран със създаването и разпространението на подобни филми щеше да бъде облаган с данъци до степен да му стане икономически неизгодно да продължи.

За нещастие това предизвика нова вълна ярост от страна на някои от най-изтъкнатите режисьори и актьори във Франция, защото този указ можеше да бъде използван като оръжие срещу филми от несъмнено качество, ако в тях, в служба на художествената цялост, се съдържаха сцени, които лесно можеха да се окажат подлежащи на новия данък. Със сигурност ще се наложат още съвещания на кабинета и в бъдеще.

Това не е единственият повод, който налага свикването на извънредни спешни сесии на улица Фобур-Сен-Онор. Правителството на Франция, което заседава там, е строго централизирано и всеки болезнен проблем някъде по шестоъгълника се отразява моментално в столицата. В средата на седемдесетте години болезнените проблеми се струпаха на дузини.

Безработицата, която беше непозната през петдесетте и шестдесетте, получи широко разпространение. Инфлацията е необуздана.

Чуждестранните работници, които формират една неспокойна и засега мизерно живееща и срамно третирана основа на френската икономика, се организират и е трудно да не съчувстваш на работници, които често живеят по дванайсет души в една стая. Баските и бретонците вдигат протести за автономност и изучаване на техните езици в държавните училища.

На един по-топъл фронт, производителите на вина на юг изляха хиляди литри италианско вино по пътищата и се заеха да стрелят по полицаите в знак на протест срещу евтиния внос от латинските им партньори на Общия пазар. Стачките са досадно и обичайно неудобство. В определени дни влаковете не вървят, или пък автобусите, боклукът не се събира, в операта не се пеят арии или в Комеди Франсез не се играе „Мизантроп“, пътниците в асансьорите се оказват заклещени между етажите на небостъргачите, когато спрат тока. Имаше вълна от чекове без покритие или за митични сметки и бяха взети драстични мерки, за да се сложи край на това безгрижно мигновено банкерство от потребители, които веднага или постоянно се оказваха без пари.