Ъруин Шоу - Богат, беден

Тя се наведе и го целуна по устните.

— Заклевам се, че няма да пийна нито глътка алкохол, докато съм жива — каза тя.

— Добре тогава — отговори той, — значи, все пак от тази вечер има някаква полза. — После я погали по нежната като на дете буза, за да смекчи думите си.

Изчака я да мине през салона и да влезе в голямата каюта. С мъка се смъкна по стълбичката и отвори вратата на собствената си каюта. Кейт беше будна и беше запалила лампата. Когато го видя, тя глухо извика.

— Шшт — каза той.

— Какво стана? — прошепна тя.

— Нещо нечувано — отговори той. — Току-що се въздържах да не убия един човек — каза Томас и се строполи на леглото. — А ти сега се облечи и иди да извикаш лекар.

Той затвори очи, но чуваше как Кейт бързо се облича. Когато тя излезе от каютата, той вече спеше.

Събуди се рано от шума на шуртяща вода — Дуайър и Уесли миеха палубата с маркуча. Предишната вечер бяха пристигнали много късно в пристанището и не им беше останало време да изчистят. Коляното му беше плътно стегнато с бинт, а щом мръднеше дясното си рамо, лицето му се изкривяваше от болка. Можеше да бъде и по-лошо. Лекарят каза, че няма нищо счупено, но коляното било силно натъртено и вероятно ставата е разкъсана. Кейт приготвяше закуската в камбуза и той лежеше сам в каютата, мислейки колко пъти в живота си се е събуждал с наранено, тръпнещо от болка тяло. Спомените му нямаха край.

Той стана от леглото, подпирайки се на здравата си ръка, и се изправи пред огледалото, стъпил на здравия си крак. Лицето му беше страшно. Когато беше съборил Данович, беше ударил лицето си в грубия циментен под; тогава обаче нищо не беше усетил, но сега носът му беше подут, устните му подпухнали, а челото и бузите му бяха целите разранени. Лекарят беше почистил раните със спирт и в сравнение с останалите части на тялото му лицето му беше в добра форма, затова се надяваше, че Инид няма да изпищи и да избяга при майка си, като го види.

Стоеше гол пред огледалото; гърдите и ръцете му бяха покрити с морави петна. Шулци трябва да ме види сега, каза си той, докато обуваше панталоните си. За да ги обуе, загуби пет минути, а ризата си изобщо не можа да облече. Взе я в ръце и като куцаше, тежко се дотътри до камбуза. Кафето беше на печката, а Кейт изстискваше портокали. След като лекарят я беше уверил, че няма нищо сериозно и опасно, тя се беше успокоила и беше поела ежедневните си задължения. След посещението на лекаря, преди да заспи, той й беше разказал цялата история.

— Искаш ли да целунеш красивото лице на младоженеца? — попита той.

Тя го целуна нежно и усмихната му помогна да си облече ризата. Той не й каза колко го боли рамото, когато го движи.

— Някой знае ли вече нещо? — попита той.

— Не съм казвала нищо на Уесли и на Дуайър — отговори тя. — А другите още не са станали.

— Ако някой се интересува, сбил съм се с един пиян пред „Льо Камео“ — каза Томас. — Това ще послужи за урок на всички, които решат да се напиват на сватбата си.

Кейт кимна и каза:

— Уесли беше вече под водата с маската. Лявото витло е счупено, а доколкото е могъл да види, валът също е изкривен.

— Ако успеем да се измъкнем оттук до една седмица, ще бъде добре — каза Томас. — А сега да ида на палубата и да почна да лъжа.

Кейт тръгна по стълбата, понесла на една табла портокаловия сок и каната с кафето; Томас закуца след нея. Когато Уесли и Дуайър го видяха, Дуайър извика:

— Божичко, какво си направил със себе си?

— Татко! — възкликна Уесли.

— Като се съберем всички, ще разкажа какво се е случило — обясни Томас. — Няма да разправям на всеки поотделно.

Рудолф дойде с Инид и Томас разбра по израза на лицето му, че Джийн му е казала истината или може би почти цялата истина. Инид каза само:

— Вуйчо Томас, ти изглеждаш много смешен тази сутрин.

— Точно така, миличка — отговори Томас.

Рудолф обясни, че Джийн има главоболие, затова ще лежи, а той ще й занесе портокалов сок, след като всички закусят. Тъкмо седнаха на масата, и дойде Гретхен.

— Божичко, Том — извика тя, — какво ти се а случило?

— Откога чакам някой да ми зададе този въпрос — каза Томас. Той разказа как се е сбил с пияния пред „Льо Камео“. — Само че — добави накрая Томас, като се смееше — аз се оказах по-пиян от него.

— О, Том — извика разстроена Гретхен, — аз мислех, че вече си престанал да се биеш.

— И аз така си мислех — отговори Томас, — Само че онзи, пияният, не знаеше това.

— Кейт, ти не беше ли с него? — укори я Гретхен.