Ъруин Шоу - Богат, беден

Томас си поръча уиски със сода. Когато барманът постави чашата пред него, той му каза на английски:

— Търся една американка, която е била тук преди малко, с кестенява коса и розови панталони. В компанията на един господин с габардинен костюм.

— Не виждал никаква американка — отговори барманът.

Томас сложи на бара една банкнота от сто франка.

— Може би си спомням — каза барманът.

Томас сложи още една банкнота от сте франка. Барманът бързо се огледа. Банкнотите изчезнаха. Той взе една чаша и започна старателно да я бърше. Заговори, без да гледа Томас. Но оркестърът вдигаше такъв шум, че нямаше опасност никой да ги чуе.

— Зад les toilettes — измърмори бързо барманът — има un escalier, стълба към мазето. Онзи plongeur, мияч на съдове, спи там след работа. Може би това, което търсите, е в мазето. Името му е Данович. Sal type. 47 47 Мръсен тип (фр.). — Б. пр. Внимавайте. Той има приятели.

Томас остана да гледа танцьорката, която събу единия си чорап, размаха го и взе да разкопчава жартиера на другия. Правейки се, че следи с интерес номера, той се оттегли бавно назад към светещия надпис в дъното на заведението, на който пишеше: „Тоалетни, Телефон“. Всички присъствуващи наблюдаваха момичето, осветено от прожектора, и Томас беше сигурен, че никой не го забеляза, когато изчезна през свода под светещия надпис. Той мина край вонещите тоалетни и видя стълбите, които водеха за мазето. Спусна се бързо надолу. В дъното имаше тънка дървена врата, облицована с фурнир; на слабата светлина от малката крушка, която осветяваше стълбите, видя, че на някои места фурнирът се беше олющил. През шума на оркестъра той успя да различи зад вратата хистерично умоляващ женски глас, който рязко замлъкна, сякаш някой беше затиснал с ръка устата на жената. Опита се да отвори вратата, но тя беше заключена. Тогава отстъпи малко и я блъсна силно с рамо. Прогнилото дърво и халтавата ключалка подадоха едновременно и Томас връхлетя в стаята. Джийн се мъчеше да стане от леглото на мияча на съдове. Косата й беше разпиляна по лицето, а пуловерът й беше разкъсан на рамото, Данович, човекът с габардинения костюм, стоеше до нея с лице към вратата. На светлината на единствената крушка, висяща от една жица на тавана, Томас видя купища празни бутилки от вино, дърводелски тезгях и разхвърляни наоколо инструменти.

— Том — каза Джийн, — изведи ме оттук. — Тя или беше изтрезняла от страх, или не беше пила чак толкова, колкото му се беше сторило на Пинки. Опита се да стане от леглото, но мъжът, все още обърнат към Томас, грубо я блъсна.

— Какво искаш? — каза Данович. Той говореше английски, но с чужд акцент. Беше висок колкото Томас и имаше яки рамене. На едната си буза имаше белег от нож или от бръснач.

— Дойдох да заведа дамата у дома й — отговори Томас.

— Аз ще заведа дамата у дома й, когато намеря за добре — каза Данович. — Fous-moi le camp 48 48 Разкарал се (фр.). — Б. пр. , Сами! — извика той и блъсна грубо Джийн по лицето, когато тя се опита пак да се изправи.

Над главите им шумът от оркестъра се засили — танцьорката сигурно сваляше поредната част от облеклото си.

Томас пристъпи към леглото.

— Не създавай неприятности — каза той тихо на мъжа. — Дамата ще дойде с мен.

— Щом искаш да дойде с теб, трябва да я вземеш от мен, Сами — каза Данович. Той изведнъж се пресегна и взе от дърводелския тезгях голям чук, който стисна в ръката си.

О, божичко, каза си Томас, ето ти още един Фалконети.

— Моля те, Том, моля те! — хълцаше Джийн.

— Давам ти пет секунди да изчезнеш — каза Данович. Той пристъпи към Томас, вдигнал чука на височината на лицето му.

Томас знаеше, че каквото и да се случи, трябва да пази главата си от чука. Ако желязото го удари по главата, дори съвсем леко, с него ще бъде свършено.

— Добре, добре — каза той, като отстъпи и вдигна примирено ръце. — Не съм дошъл да се бия — добави той и в същия миг се вкопчи в краката на Данович, който замахна с чука. Томас заби с всичка сила главата си в слабините му. Чукът го удари по рамото и той усета, че то изтръпна. Мъжът политна назад, изгуби равновесие и Томас, хванал го с ръце през коленете, го събори на земята. Изглежда, че главата му се удари о нещо, защото за миг остана напълно неподвижен. Томас използува момента и надигна глава. Данович замахна с чука и го удари в лакътя, с който Томас се опита да се предпази. Томас пак протегна едната си ръка, за да хване чука, а с другата дереше очите му. Не можа да стигне чука, Данович го стовари в коляното му и Томас усети остра болка. Сега обаче успя да се добере до него. Без да обръща внимание на ударите, които мъжът му нанасяше с другата си ръка, Томас изви силно чука. Той се плъзна малко встрани по цимента и Томас се спусна да го вземе, отблъсквайки Данович с колене. Сега и двамата бяха отново на крака, но Томас едва можеше да се движи заради коляното си и трябваше да прехвърли чука в лявата си ръка, тъй като дясното му рамо беше безчувствено.