Ъруин Шоу - Богат, беден

— Какво, по дяволите, има, Пинки? — попита раздразнено Томас.

— Току-що идвам от Кан — каза Пинки с дрезгав глас.

— И какво от това? Винаги ли будиш хората, когато се връщаш от Кан?

— Изслушай ме, приятелю — каза Пинки. — Видях снаха ти в Кан.

— Ти си пиян, Пинки — каза отвратено Томас. — Върви да спиш.

— С розови панталони. Защо ще те лъжа, ако наистина не съм я видял? Та нали цял ден я гледах? Не съм чак толкова пиян. Мога да позная една жена, колко съм гледал цял ден, не е ли така? Изненадах се, като я видях, отидох при нея и й казах: „Аз мислех, че сте тръгнали вече за Портофино“, а тя ми отговори, че не сте тръгнали за Портофино, че ви се е случила авария и че си прекарвате дяволски хубаво в пристанището на Антиб.

— Не ти е казала „дяволски хубаво“ — каза Томас, който не искаше да повярва, че Джийн може да е на друго място, а не спи на „Клотилд“.

— Добре де, това ми дойде на устата — отговори Пинки. — Но наистина я видях.

— Къде точно в Кан я видя? — Томас продължаваше да говори все така тихо, за да не събуди останалите.

— В едно заведение за стриптийз. „Розовата врата“. На Рю Бивуак Наполеон. Седеше на бара с някакъв едър югославянин с габардинен костюм. Виждал съм го да се върти наоколо. Той е сутеньор. Лежал е в затвора.

— О, божичко! Тя пияна ли беше?

— Мъртвопияна — отговори Пинки. — Аз й предложих да я доведа в Антиб, но тя ми каза: „Когато пожелая, този господин ще ме закара у дома.“

— Чакай малко тук — каза Томас, слезе в салона и през задната стълбичка стигна до каютите, където спяха Гретхен и Инид. Отвътре не се чуваше никакъв шум. Тогава отвори вратата на коридора към голямата каюта. В коридора оставяха лампата да свети през цялата нощ, в случай че Инид иска да отиде в тоалетната. Когато открехна леко вратата на голямата каюта, Томас видя, че Рудолф спи сам на широкото легло, облечен с пижама. До него нямаше никой.

Томас затвори внимателно вратата и се върна при Пинки.

— Тя е била — каза той.

— Какво ще правиш сега? — попита Пинки.

— Ще отида да я доведа — отговори Томас.

— Искаш ли да дойда с теб? Там е пълно с убийци.

Томас поклати глава. Пинки не можеше да му помогне и когато беше трезвен, а сега, както беше пиян, съвсем не би имало полза да го вземе със себе си.

— Благодаря — каза той. — Върви да спиш. Ще се видим утре сутринта. — Пинки взе да протестира, но Томас извика: — Върви, върви — и го избута леко по стълбичката. Пинки се заклатушка по кея между сенките по посока на „Вега“, която беше закотвена по-надолу. Томас опипа джобовете си. Имаше малко пари в портфейла си. Слезе в каютата си, като стъпваше внимателно на минаване покрай каютата на Дуайър и Уесли. Събуди Кейт, като я побутна леко по рамото.

— Тихо — каза й той. — Не искам да събудя целия кораб. — После й съобщи новината от Пинки и добави: — Аз отивам да я доведа.

— Сам?

— Колкото по-малко хора, толкова по-добре — отговори той. — Ще я доведа, ще я сложа в леглото на мъжа й, а утре той ще каже, че жена му има главоболие и че ще лежи един ден, и никой нищо няма да разбере. Не искам Уесли или Дуайър да я виждат пияна. — Преди всичко той не искаше Уесли и Дуайър да са с него, ако се стигне до бой.

— Аз ще дойда с теб — каза Кейт и се надигна да стане. Той я бутна обратно на леглото.

— Не искам тя да знае, че си я видяла пияна, и то с някакъв сводник. Нали трябва вече да живеем с тях като с приятели.

— Моля те, внимавай.

— Разбира се, че ще внимавам — каза той и я целуна. — Хайде спи, скъпа.

Всяка друга жена щеше да се развика, — помисли си той, изкачвайки се на палубата. Но не и Кейт. Обу платнените обувки с въжени подметки, които винаги оставяше на стълбата, и слезе на кея. Веднага му провървя. Точно когато минаваше, през арката, едно такси спря и стовари една двойка във вечерно облекло. Том се качи в освободената кола и каза:

— Рю Бивуак Наполеон. Кан.

Когато влезе в „Розовата врата“, тя не беше там. Нямаше и никакъв югославянин с габардинен костюм. Пред бара стояха прави двама-трима мъже, които гледаха програмата, и две проститутки. По масите седяха самотни мъже, а на една маса близо до входа се бяха настанили трима души, чийто външен вид никак не му се хареса, заедно с една от изпълнителките в програмата. Непосредствено до дансинга седяха две възрастни двойки американци. Поредният номер от програмата точно започваше. Оркестърът свиреше високо и едно червенокосо момиче с вечерна рокля обикаляше дансинга, полюлявайки бедра под светлината на прожектора, и сваляше бавно дългата си ръкавица, която стигаше почти до рамото му.