Ъруин Шоу - Богат, беден

Рудолф не можеше да й отговори нищо. Той й беше станал неизбежен съучастник. Обвинението ла Били се отнасяше и към двамата.

Но дните, прекарани в морето, му действуваха толкова ободряващо, сватбата беше минала толкова весело и събуди толкова надежди, че той съзнателно отхвърляше подобни мисли от главата си. Жалко, че като гледаха загорелия, подвижен Уесли на кормилото, и двамата, без да искат, се сещаха за Били.

— Я го виж само — каза Гретхен, загледана към Уесли. — Майка му — проститутка. Баща му е учил само две години в гимназията и оттогава не е отворил книга, цял живот са го били, преследвали и унижавали и от шестнадесетгодишната си възраст се движи сред измета на обществото. Без да обвинява и да задава въпроси. Когато реши, че е дошъл моментът, Том си взе детето, доведе го във Франция, накара го да научи един чужд език и го пусна да живее сред разни грубияни, които едва могат да четат и да пишат. И го накара да започне да работи на такава възраст, когато Били още искаше по два долара в събота вечер, за да отиде на кино, А що се отнася до сладостите на семейния живот… — Тя се засмя. — Момчето сигурно си има свой таен, личен живот, след като в съседната каюта живее една селянка англичанка, любовница на баща му, заченала незаконно дете. И какъв е резултатът от това? Той е здрав, работлив и любезен. И е толкова привързан към баща си, че Том няма нужда изобщо да повишава гласа си. Трябва само да посочи какво е необходимо да се свърши, и момчето го свършва. Божичко — продължи тя, — не е ли по-добре да вземем да напишем отново всички книги за възпитанието на децата? И това момче е в пълна безопасност тук. Никаква военна комисия не може да го изпрати във Виетнам. Баща му се е погрижил за това. Знаеш ли какво ще ти кажа — ако съм на твоето място, щом Инид порасне достатъчно, за да може да ходи по палубата, без да има опасност, че ще падне, ще я изпратя тук Том да я възпита. Господи, как ми се иска да пийна нещо. Том положително има скрита някоя бутилка в това женско въздържателно дружество.

— Сигурно — каза Рудолф. — Ще го попитам. — Стана от стола си и тръгна към камбуза. Стъмваше се и Уесли палеше лампите. Когато Рудолф мина край него, момчето му се усмихна.

— Старият днес като че ли много се развълнува — каза то. — Не е дошъл да провери дали няма да се забием в Алпите.

— Сватби не се правят всеки ден — отговори Рудолф.

— Точно така — съгласи се Уесли. — И добре, че не се правят всеки ден, защото иначе татко нямаше да издържи.

Рудолф мина през салона и слезе в камбуза. Дуайър миеше салата на умивалника, а Кейт, свалила булчинската си рокля, поливаше с мазнина печеното месо във фурната.

— Кейт — каза Рудолф; — Том няма ли скрита някоя бутилка?

Кейт затвори вратата на фурната, изправи се и погледна притеснено към Дуайър.

— Аз мислех, че той ви е обещал тук да не се пие нищо през цялото време — каза тя.

— Не се безпокой, Кейт — отговори Рудолф. — Джийн е в каютата с детето. Гретхен и аз искаме да пийнем нещо. Ние сме на палубата и ни стана хладно.

— Зайко, иди да донесеш бутилката — каза Кейт на Дуайър.

Дуайър отиде в каютата си и се върна с една бутилка джин. Рудолф наля в две чаши джин и тоник.

Когато отиде при Гретхен и й подаде чашата, тя се намръщи.

— Не обичам джин и тоник.

— Ако Джийн дойде на палубата, ще си помисли, че пием само тоник. Тоникът убива миризмата на джина.

— Въобразяваш си — отговори Гретхен. — Това е любимото питие на Евънс — каза Гретхен, като отпи от чашата си. — Една от многото разлики между нас.

— Как вървят там нещата?

— Все така — отговори небрежно тя. — Всяка година става по-лошо, но, общо взето, е същото. Сигурно трябва да го оставя, но той има нужда от мен. Не че ме обича толкова много, но просто има нужда от мен. На моята възраст може би е по-добре да си нужен на някого, отколкото да си обичан.

Джийн дойде на палубата, облечена с тесни розови памучни панталони с ниска талия и бледосиня кашмирена жилетка. Тя видя чашите в ръцете им, но не каза нищо.

— Как е Инид? — попита Рудолф.

— Спи като ангел. Попита ме дали Кейт и вуйчо й Томас трябва да пазят пръстените, които са си разменили. — Тя потръпна от студ. — Замръзвам — каза Джийн и се потърка в рамото на Рудолф. Той я целуна по бузата.

— Охо! — каза Джийн. — Какво надушвам.

Тоникът не можеше да я заблуди. Нито за миг.

— Една капчица само — каза тя.

Рудолф се поколеба. Ако беше сам, нямаше да й даде. Но Гретхен ги гледаше. Той не можеше да унижава жена си пред сестра си. Подаде чашата на Джийн. Тя отпи съвсем малко и му върна чашата.