Ъруин Шоу - Богат, беден

Когато влезе, Томас вече го чакаше на бара с чаша в ръка.

— Готово — каза Рудолф, като седна на високия стол до брат си, — дамата е на път за Невада.

— Шегуваш се — отговори Томас.

— Аз лично я закарах на летището и изчаках самолета да излети — каза Рудолф.

— Божичко, Руди — извика Томас, — ти си можел да правиш чудеса.

— В същност не беше толкова трудно — каза Рудолф и си поръча мартини, за да превъзмогне неприятните спомени от сутрешната си среща с Тереза Джордах. — Тя казва, че също смята да се омъжи повторно. — Това беше лъжа, но Рудолф успя да я съобщи убедително. — И освен това разбра, че не е много разумно да петни доброто си име, както сама се изрази, по нюйоркските съдилища.

— Измъкна ли ти пари? — попита Томас, който добре познаваше съпругата си.

— Не — излъга Рудолф за втори път. — Каза, че печелела добре и можела да си позволи пътуването.

— Това съвсем не е в нейния стил — каза недоверчиво Томас.

— Може би е улегнала с възрастта. — Мартинито му подействува ободряващо. В продължение на два дни беше водил спорове с Тереза и накрая се беше съгласил да й плати самолетния билет за отиване и връщане първа класа, сметката в хотела за шестседмичния престой в Рено, плюс петстотин долара на седмица, за да компенсира загубите в работата си, както тя се изрази. Той й беше платил половината сума предварително, а останалите пари тя щеше да получи, след като му представи официалния документ за развода.

Поръчаха си хубав, солиден обяд с две бутилки вино, Томас се разчувствува и започна да уверява Руди колко му е признателен и колко глупав е бил през цялото време, щом не е разбрал досега какъв славен човек е брат му. Когато им поднесоха коняка, той каза:

— Виж какво, онзи ден спомена, че когато жена ти излезе от клиниката, ще предприемете някакво пътуване. Първите две седмици през юли нямам клиенти. Яхтата ще бъде на ваше разположение и с жена ти ще ми дойдете на гости. Ако Гретхен е свободна, доведи и нея. Трябва да се запознаеш с Кейт. Божичко, тогава разводът ще бъде вече окончателно уреден и вие ще дойдете на сватбата ми. Хайде, Руди, не приемам никакви извинения.

— Зависи от Джийн — каза Рудолф. — Не знам как ще се чувствува…

— За нея там ще бъде прекрасно — прекъсна го Томас. — На яхтата няма да има никакъв алкохол. Руди, непременно трябва да дойдете.

— Добре — съгласи се Руди. — Първи юли. Може би м на двама ни ще се отрази добре, ако се махнем оттук за известно време.

Томас настоя да плати обяда.

— Това е най-малкото, което мога да направя — каза той. — Аз имам повод да празнувам. Възвърнах си едното око и в същото време се отървах от жена си.

Кметът беше украсил гърдите си с широка лента, а булката беше облечена с яркосиня рокля, с която не си личеше, че е бременна. Инид, с бели ръкавици, държеше майка си за ръка и следеше намръщено тайнствените игри, крито възрастните разиграваха на непознат за нея език. Томас беше загорял и изглеждаше съвсем здрав. Беше си възвърнал загубените килограми и мускулестият му врат изпъкваше над яката на бялата му риза. Уесли, високо, стройно момче на петнадесет години, облечен в костюм, чиито ръкави му бяха окъсели, със силно загоряло лице и изрусяла от средиземноморското слънце коса, стоеше точно зад баща си. Всички бяха загорели, тъй като от една седмица пътуваха по морето и бяха дошли в Антиб само заради сватбата, Гретхен, мислеше си Рудолф, изглежда прекрасно — черната й, започнала леко да сребрее коса беше опъната около слабото й, красиво лице с големи очи. Царствено лице, каза си Рудолф, благородна и тъжно. Сватбените тържества подтикват към поетични размисли. Рудолф знаеше, че след едноседмичната ваканция на море изглеждаше няколко години по-млад, отколкото в деня на пристигането си в Ница. Той слушаше развеселен кмета, който обясняваше със звучния местен акцент, наблягайки на „г“-то, какви са задълженията на младоженката. Джийн също разбираше френски и двамата се спогледнаха и лекичко се усмихнаха, докато кметът продължаваше да говори. Джийн не беше изпила нито една глътка алкохол, откакто се беше върнала от клиниката, и изглеждаше още по-крехка, нежна и красива сред приятелите на Томас, изпълнили залата — хора от пристанището с обветрени, сурови лица, несвикнали да носят вратовръзки и сака. На Рудолф му се струваше, че в слънчевата, украсена с цветя зала на кметството цари особена морска атмосфера, в която се долавя миризмата на сол, на хиляди пристанища.