Ъруин Шоу - Богат, беден

— Защо не ми се обади? — Рудолф сякаш беше обиден, че се виждат едва сега.

— Трябваше да постъпя в болница за операция на очите — отговори Томас. — Когато съм болен, предпочитам да съм сам.

— Разбирам — каза Рудолф и седна срещу него на едно от креслата. — Аз съм същият в това отношение.

— Сега съм добре — продължи Томас. — Известно време трябва да се пазя, това е всичко. Наздраве. — Той вдигна чашата си. Беше се научил от Пинки Кимбъл и от Кейт да казва „наздраве“, преди да отпие от чашата си.

— Наздраве — каза Рудолф и загледа сериозно Томас. — Не приличаш вече на боксьор, Том — добави той.

— И ти не приличаш вече на кмет — каза Томас и веднага съжали за думите си.

Но Рудолф се засмя.

— Гретхен ми каза, че ти е писала — отговори той. — Нещо не ми провървя.

— Тя ми писа, че си продал къщата в Уитби — каза Томас.

— Нямаше смисъл да се опитвам да стоя повече там. — Рудолф разклати замислено чашата си. — Този апартамент засега ни е достатъчен. Инид е в парка с бавачката си. Ще се върне всеки момент. Ще можеш да я видиш. Как е твоят син?

— Добре — отговори Томас. — Трябва да го чуеш как приказва френски. И кара яхтата по-добре от мен. А следобед никой не го кара да марширува под строй.

— Радвам се, че с него нещата се уредиха така хубаво — каза Рудолф и думите му прозвучаха съвсем искрено. — На Гретхен синът — Били — служи в Брюксел, във войските на НАТО.

— Знам, тя ми писа и за това. Знам също, че ти си го уредил.

— Това беше един от последните въпроси, които уредих официално — каза Рудолф. — Или по-точно полуофициално. — Сега той говореше тихо, приглушено, сякаш се страхуваше да не би думите му да звучат твърде категорично.

— Много съжалявам, че така се е случило, Руди — каза Томас. За първи път през живота му ставаше мъчно за брат му.

— Можеше да бъде и по-лошо — сви рамене Рудолф. — Ами ако онова момче беше умряло, вместо ослепяло?

— С какво смяташ да се занимаваш сега?

— О, намерил съм си разни занимания — отговори Рудолф. — В Ню Йорк един джентълмен като мен може да живее много приятно. Когато Джийн се върне, сигурно ще почнем да пътуваме. Може даже да ти дойдем на гости.

— Къде е тя?

— В един санаториум — каза Рудолф, клатейки силно леда в чашата си. — Не точно в санаториум, а в клиника… за алкохолици. Постигат забележителни успехи с пациентите си. Тя е там за втори път. Като се върна първия път, почти шест месеца не сложи капка в устата си. Според някакви идиотски лекарски съображения аз не бива да я посещавам, докато тя е в клиниката, но директорът ми каза, че е много добре… — Той глътна накрая малко уиски и се закашля. — Може би няма да е зле и мен да ме полекуват — каза той усмихнато, когато кашлицата му премина. — А ти — попита той бодро, — какви планове имаш, след като окото ти е вече оздравяло?

— Аз трябва да се разведа, Руди — каза Томас. — И си мислих, че ти би могъл да ми помогнеш.

— Онзи адвокат, при когото те изпратих тогава, каза, че нямало да има никакви проблеми. Трябваше още тогава да свършиш тази работа.

— Тогава нямах време — отговори Томас. — Исках Уесли да замине оттук колкото се може по-бързо. А в Ню Йорк трябваше да изтъкна причините за развода. Не исках Уесли да разбере, че се разделям с майка му, защото тя е проститутка. А дори и да бях получил развода в Ню Йорк, щях да загубя много време. Трябваше да вися тук и летният сезон щеше да мине, а аз не мога да си позволя такова нещо. А се налага да се разведа най-късно през октомври.

— Защо?

— Защото… живея с една жена. С една англичанка. Прекрасно момиче. През октомври ще си има бебе.

— Разбирам — каза Рудолф. — Моите поздравления. Фамилията Джордах се увеличава. Може би имаме нужда от малко английска кръв. Как мога да ти помогна?

— Аз не искам да се срещам с нея — каза Томас. — Не знам какво ще направя, ако я видя. Дори и сега, след толкова години. Ако ти или някой друг може да я убеди да Отиде в Рено или някъде другаде, където лесно се получава развод…

Рудолф постави внимателно чашата си на масата.

— Разбира се — каза той. — С удоволствие ще ти помогна. — Пред вратата се чу шум. — А, Инид си идва. Ела, мойто дете — извика той. Облечена с червено палто, Инид връхлетя в стаята, подскачайки. Когато видя, че при баща й има непознат човек, тя рязко спря. Рудолф я вдигна, целуна я и каза: — Кажи „добър ден“ на вуйчо ти Томас. Той живее на един кораб.

Три дни по-късно Рудолф се обади на Томас и го покани на обяд в „П. Дж. Мориарти“ на Трето авеню. Атмосферата в заведението беше мъжка и непретенциозна и тук Томас нямаше да се чувствува неудобно или да си мисли, че Рудолф иска да се покаже пред него.