Ъруин Шоу - Богат, беден

Дуайър излезе на палубата и започна да нарежда масата за вечеря, слагайки малки месингови ветроупорни фенери със свещи. На масата винаги имаше свещи, плетени подложки за чинии, малка глинена вазичка с цветя и дървена паница за салата. Като гледаше как Дуайър сръчно реди нещата, пременен с изгладени памучни панталони и син пуловер, Рудолф разбра, че обитателите на яхтата са си създали свой вечерен ритуал. Свещите блещукаха във фенерите като светулки и осветяваха приятно голямата дървена маса.

Изведнъж се чу глух тътен, нещо удари корпуса на яхтата и под кърмата се разнесе дрънчене. Корабът се олюля и преди Уесли да успее да изключи моторите, отдолу нещо затрака. Дуайър се втурна към перилата и се вгледа пребледнял в тъмното море.

— Дявол да го вземе — каза той, сочейки нещо с пръст, — ударили сме се в една греда. Виждате ли я?

Рудолф можа да различи неясната сянка на някакъв плуващ предмет, който се подаваше пет-шест сантиметра над водата. Томас изскочи бос и без риза, грабнал в последния момент някакъв пуловер. Кейт тичаше след него.

— Ударили сме се в една греда — каза му Дуайър. — Може би и двете витла са повредени.

— Ще потънем ли? — попита уплашено Джийн. — Да взема ли Инид?

— Остави я да спи — каза спокойно Томас. — Няма да потънем. — Той облече пуловера и отиде в кабината, за да поеме кормилото. Яхтата, останала без управление, се поклащаше леко на вятъра, блъскана от вълните. Томас включи левия мотор. Той работеше нормално, витлото също се въртеше равномерно. Но когато включи десния мотор, отдолу отново се чу дрънчене и яхтата се разтресе. Томас изключи десния мотор и „Клотилд“ се придвижи бавно напред. — Дясното витло е повредено, а може би и валът — каза той.

— Татко! — обади се Уесли почти разплакан. — Много съжалявам. Просто не я видях.

Томас потупа момчето по рамото.

— Не си виновен ти, Уес — каза той. — Наистина не си. Надникни в машинното и виж дали трюмът не се пълни с вода. — Томас изключи левия мотор и яхтата отново се плъзна напред. — Това е сватбен подарък от морето — каза той, без да се ядосва. Напълни лулата си, запали я, прегърна жена си и зачака Уесли да се качи на палубата.

— Сухо е — извика Уесли.

— Здрава е старата „Клотилд“ — каза Томас. Тогава чак забеляза чашите в ръцете на Рудолф и Гретхен. — Продължаваме да празнуваме, така ли? — попита той.

— Само по една чашка — каза Рудолф. Томас кимна.

— Уесли — извика той, — иди на кормилото. Връщаме се в Антиб. С левия мотор. Карай бавно и следи за нивото на маслото и на водата. Ако налягането спадне или започне да загрява, веднага го изключвай.

Рудолф усещаше, че Томас предпочита сам да поеме кормилото, но иска да покаже на Уесли, че не бива да се чувствува виновен за случилото се.

Когато Уесли включи мотора и обърна бавно „Клотилд“ в обратна посока, Томас каза:

— Е, страхувам се, че изпуснахме Портофино.

— Не се грижи за нас, ами се погрижи за яхтата — отговори Рудолф.

— Тази вечер не можем да направим нищо — каза Томас. — Утре сутринта ще сложим маските и ще се спуснем под водата да видим какво е станало. Ако е това, което предполагам, ще трябва да чакаме за ново витло, а може би и за вал и ще трябва да я извадим на сухо, за да ги монтират. Бих могъл да отида до Вилфранш, но в Антиб ще ми излезе по-евтино.

— Чудесно — каза Джийн. — Ние всички обичаме Антиб.

— Колко си мила — благодари й Томас, А сега вече да седнем да вечеряме.

Движеха се с четири възела в час само с единия двигател и когато влязоха в пристанището на Антиб, наоколо беше тъмно и тихо. Този път никой не ги чакаше с музика и цветя.

В съня си той чу тихо, настойчиво чукане и мъчейки се да се събуди, си каза, че това е сигурно Папи. Отвори очи и видя, че на леглото до него спи Кейт. Той беше направил една допълнителна част към долната койка, за да могат с Кейт да спят удобно един до друг. През деня втората част се сгъваше, за да има повече място в тясната каюта. Чукането продължаваше.

— Кой е? — попита Томас. Страхуваше се да не събуди Кейт.

— Аз съм, Пинки Кимбъл — чу се тихият отговор.

— Почакай една минутка — каза Томас. Облече се в тъмното, без да пали лампата. Кейт спеше дълбоко, изтощена след напрегнатия ден.

Бос, по пуловер и панталони, Томас отвори предпазливо вратата на каютата и излезе на мостчето, където Пинки го чакаше. От Пинки се носеше силна миризма на алкохол, но навън беше много тъмно и Томас не можеше да прецени до каква степен е пиян. Той тръгна нагоре към кабината и мина край каютата на Дуайър и Уесли. Погледна часовника си. Светещият циферблат показваше два и петнадесет. Пинки се препъваше по стълбата.