Джо Хил - Рога

От всички в семейството Иг най-малко се страхуваше да види Тери. Каквото и да имаше Тери да признава, каквито и тайни подтици и срамове да криеше, Иг беше готов да му прости. Дължеше му го. Може би на някакво ниво тъкмо Терънс бе този, когото бе дошъл да види. Когато Иг беше загазил както никога в живота си, Тери всеки ден твърдеше по вестниците, че делото срещу него е скалъпено, пълна глупост, заявяваше, че брат му не е способен да нарани някого, когото обича. Иг мислеше, че ако някой би намерил сили сега да му помогне, то това щеше да е Тери.

Иг закрачи по тревата към Вира. Майка му я беше оставила обърната с лице към дългия тревист склон, който се спускаше надолу от старата дървена ограда подножието на хълма. Ухото на Вира лежеше на рамото ѝ, очите ѝ бяха затворени, а дъхът ѝ тихо свистеше. Като я видя да си почива така, той почувства как напрежението го поотпуска. Нямаше да му се наложи да разговаря с нея, поне, нямаше да му се наложи да я чуе как издърдорва тайните си и най-ужасяващите си пориви. Все беше нещо. Той се взря в слабото ѝ, уморено, набръчкано лице, почти му прилошаваше от нежност към нея, към утрините, които бяха прекарали заедно с чай и курабийки с фъстъчено масло и телевизионното шоу „Точната цена“. Косата ѝ беше прихваната на тила, но се измъкваше от фибите и дълги кичури с цвета на лунно сияние блуждаеха около бузите ѝ. Той нежно положи длан върху нейната — за миг забрави до какво можеше да доведе едно докосване.

Баба му, научи той тогава, изобщо нямаше болки в хълбока, но обичаше хората да я возят насам-натам с количката и да търчат да ѝ прислужват. Беше на осемдесет години и ѝ се полагаха разни неща. Особено много обичаше да командва дъщеря си, дето си мислеше, че лайната ѝ не миришат, защото е толкова богата, че може да се бърше с двайсетдоларови банкноти, жена на голямата вехта знаменитост и майка на шарлатанин от шоубизнеса и на извратен сексуален убиец. Макар и Вира да предполагаше, че това е по-добре от предишното дередже на Лидия, евтина проститутка, извадила късмета да вкара в капана един от клиентите си, дребна знаменитост със сантиментална жилка. За Вира все още беше изненада, че дъщеря ѝ беше спечелила от годините, прекарани във Вегас, съпруг и кесия, пълна с кредитни карти, а не десет години в затвора и нелечима венерическа болест. Вира тайничко бе убедена, че Иг знае каква е била майка му — евтина курва — и че това е довело до патологична омраза към жените и е действителната причина той да изнасили и убие Мерин Уилямс. Тези работи винаги бяха толкова фройдистки. И, разбира се, момичето на Уилямс винаги си е било малка игрива златотърсачка, въртеше си опашчицата под носа на момчето още от първия ден, търсеше си пръстен и парите на семейството на Иг. С нейните къси поли и впити блузки и Мерин Уилямс не беше нищо повече от една курвичка, по мнението на Вира.

Иг пусна китката ѝ, все едно беше гола жица, от която неочаквано го беше ударил ток, извика, залитна назад и се препъна. Баба му се размърда на количката и отвори едното си око.

— А — възкликна тя. — Ти ли си.

— Извинявай. Не исках да те будя.

— Де да не беше. Исках да спя. Бях по-щастлива, докато спях. Мислиш ли, че съм искала да видя теб ?

Иг усети хлад да се промъква в гърдите му. Баба му извърна очи от него.

— Като те погледна, и ми се иска да съм мъртва.

— Нима? — попита той.

— Не мога да се виждам с никоя от приятелките си. Не мога да ида на църква. Всички ме зяпат. Всички знаят какво си сторил. Иска ми се да умра заради това. И после ти се домъкваш тук да ме водиш на разходки. Мразя да ме извеждаш на разходка и хората да ни виждат заедно. Ти не знаеш колко ми е трудно да се преструвам, че не те мразя. Винаги съм смятала, че ти нещо не си наред. Пискливото ти дишане, след като си тичал донякъде. Винаги дишаше през устата, като куче, особено покрай хубави момичета. И загряваше бавно. Толкова по-бавно от брат си. Опитах се да го кажа на Лидия. Не знам колко пъти ѝ казвах, че не си наред. Тя не щеше да слуша, и виж сега какво стана. Всички трябва да живеем с това.

Тя затули очи с длан, брадичката ѝ трепереше. Когато Иг се отдалечи през двора, я чу, че се разплака.

Той пресече откритата веранда и влезе през отворената врата в пещерния мрак на антрето. Въртеше му се мисълта да се качи в старата си спалня и да полегне. Усещаше, че ще е добре да поостане насаме със себе си в сумрачната хладина, заобиколен от концертните си плакати и книгите от детството. Но когато преминаваше покрай кабинета на майка си, чу шумоленето на хартии и механично зави нататък да я види какво прави.