Джо Хил - Рога

Майка му се беше навела над бюрото си и прелистваше наръч листове, като от време на време изваждаше по някой и го слагаше в меката си кожена чанта. Баща му я беше срещнал, когато тя танцуваше във Вегас, и тя все още имаше дупе на шоугърла. В ума на Иг отново изникна видяното в мислите на Вира, тайното убеждение на баба му, че Лидия е била курва на курвите, и също тъй бързо той го отхвърли като сенилна фантазия. Майка му беше член на щатския съвет по изкуствата на Ню Хемпшир и четеше руски романи, а дори и докато е била шоугърла, е носела поне щраусови пера.

Когато Лидия видя Иг да я гледа втренчено от вратата, чантата ѝ падна от коляното. Тя я улови, но вече беше късно. Листовете се пръснаха и се разсипаха по пода. Няколко паднаха долу, като се люшкаха ту насам, ту натам, безцелно и без да бързат, като снежинки, и Иг пак се сети за делтапланерите. И хора скачаха от Лицето на кралицата. Беше любимо място за самоубийства. Може би след това щеше да подкара нататък.

— Иги — каза тя. — Не знаех, че ще идваш.

— Знам. Обикалях насам, обикалях… Не знаех къде другаде да отида. Прекарах адска сутрин.

— О, миличък — каза тя, сбърчила чело състрадателно. Толкова отдавна беше виждал състрадателен поглед, и имаше такава силна нужда от съчувствие, че от този поглед се разтрепери, почувства се почти омаломощен.

— Случи ми се нещо ужасно, мамо — каза той с треперлив глас. За първи път от сутринта почувства, че му иде да се разплаче.

— О, миличък — повтори тя. — Защо не можа да идеш някъде другаде?

— Моля?

— Не ща да слушам повече за твоите проблеми.

Смъденето в дъната на очите му започна да отслабва, поривът да се разплаче утихна също толкова бързо, колкото се бе появил. Рогата му туптяха с нежна, мъчителна болка, не съвсем неприятна.

— Обаче съм загазил.

— Не искам да слушам това. Не ми трябва да знам. — Тя клекна на пода и започна да събира листовете и да ги слага в чантата.

— Майко — каза той.

— Когато говориш, ми се припява! — кресна тя, пусна чантата и запуши уши с длани. — Лалала-ла-ла-ла! Когато говориш, не ща да те слушам! Иска ми се да спра да дишам, докато не си тръгнеш.

Тя жадно глътна въздух и задържа дъха си, издула бузи.

Той влезе в стаята, отиде при нея и коленичи пред нея така, че да не може да не го гледа. Тя клечеше, запушила уши с ръце и стиснала здраво устни. Той взе чантата ѝ и започна да прибира листовете в нея.

— Така ли се чувстваш винаги, като ме виждаш?

Тя закима яростно със светнал, втренчен поглед.

— Да не се задушиш, мамо.

Майка му се втренчи в него малко по-дълго, после отвори уста и вдиша дълбоко, със свистене. Гледаше го как прибира листовете в чантата ѝ.

Когато заговори, гласът ѝ бе тънък, писклив и говореше припряно, думите се застъпваха една с друга:

— Искам да ти напиша писмо много хубаво писмо с много хубав почерк на специалната ми хартия за писма за да ти кажа колко те обичаме с татко и колко съжаляваме че не си щастлив и колко по-хубаво ще е за всички ако просто заминеш.

Той прибра последния от листовете ѝ в чантата и клекна, като я придържаше на коленете си.

— Къде да замина?

— Не искаше ли да ходиш на поход в Аляска?

— С Мерин.

— Или да разгледаш Виена?

— С Мерин.

— Или да учиш китайски? В Пекин?

— С Мерин си говорехме да заминем за Виетнам да преподаваме английски. Но не мисля, че някога щяхме да го осъществим.

— Не ме интересува къде ще заминеш. Стига да не ми се налага да те виждам веднъж седмично. Стига да не ми се налага да те слушам как говориш за себе си, все едно всичко е наред, защото не е наред и никога вече няма да бъде наред. Твърде нещастна се чувствам, като те виждам. Просто искам отново да бъда щастлива, Иг.

Той ѝ подаде чантата.

— Не искам повече да си мое дете — каза тя. — Твърде тежко е. Иска ми се да бях родила само Тери.

Той се наведе напред и я целуна по бузата. И щом го направи, видя как тя години наред мълчаливо му се е сърдила за това, че заради него бе получила стрии. Именно той беше развалил фигурата ѝ, достойна за средната страница на Плейбой. Тери беше дребно бебе, деликатно, и не беше накърнил тялото ѝ кожата ѝ, ала Иг беше прецакал всичко. Един шейх ѝ бе предложил във Вегас пет бона за една-единствена нощ — някога, преди да роди децата си. Чудни времена бяха. Най-лесните и най-добри пари, които някога е изкарвала.

— Не знам защо ти го казах всичко това — каза Лидия. — Мразя се. Никога не съм била добра майка. — А после като че разбра, че е била целуната и докосна бузата си, долепи длан до нея. Примигаше, за да не потекат сълзите ѝ, но когато усети целувката по кожата си, се усмихна. — Ти ме целуна. Значи… Значи ще заминеш ли? — Гласът ѝ трепереше от надежда.