Джо Хил - Рога

— Сериозно? Мислех, че искаш да ги откажа.

— Иг искаше да ги откажеш. Аз винаги съм проявявала любопитство, обаче, нали знаеш… Смятах, че Иг няма да одобри. Предполагам, че сега мога да пробвам. — Тя разтърка коленете си с ръце и додаде: — Е… Ще ме научиш ли тази вечер да пуша, Лий?

— Разбира се — отвърна той.

По улицата изтрополи скейтборд, последва трясък и няколко тийнейджъри се разкрещяха със смесица от смут и одобрение, когато скейтърът се просна на земята. Тя надникна над ръба на покрива.

— Ще ми се да се науча и да карам скейтборд — каза.

— Дебилен спорт — заяви Лий. — Добър начин да си потрошиш нещо. Врата например.

— Не се тревожа особено за врата си. — Тя се обърна, надигна се на пръсти и го целуна по ъгълчето на устата. — Благодаря ти. За това, че разговаря с мен за някои неща. Длъжница съм ти, Лий.

Потничето ѝ бе залепнало за гърдите и в хладния нощен въздух зърната ѝ бяха щръкнали и нагънали трикото. Помисли си дали да посегне и да постави ръце на хълбоците ѝ, запита се дали биха могли да започнат още тази вечер с малко опипване. Ала преди да протегне ръка, вратата на покрива се отвори с трясък. Беше съквартирантката — дъвчеше дъвка и ги оглеждаше подозрително.

— Уилямс — каза тя. — Гаджето ти те търси по телефона. Като че днес той и приятелчетата му от „Амнести Интърнешънъл“ днес са се подлагали взаимно на водни мъчения, ей тъй, да видят като как е. Страшно е възбуден и иска да ти докладва подробно. Като че си е намерил страхотна работа. Прекъснах ли нещо?

— Не — отвърна Мерин, обърна се отново към Лий и прошепна: — Тя мисли, че ти си от лошите. Което си е така, разбира се. Трябва да сляза да говоря с Иг. Да отложим вечерята?

— Когато говориш с него… ще споменеш ли нещо за… за нас , за онова, дето говорихме…

— А, ей! Не! Аз мога да пазя тайна, Лий.

— Добре — каза той с пресъхнала уста; желаеше я.

— Един фас за мен? — рече дебелата мъжкарана с дръпнатите очи, докато го приближаваше.

— Разбира се — отвърна Лий.

Мерин помаха лекичко с ръка, премина през покрива и изчезна.

Лий изтръска един „Уинстън“ за съквартирантката и ѝ го запали.

— Заминаваш за Сан Диего, а?

— Да — отвърна момичето. — Местя се заедно с една приятелка от гимназията. Ще е готино. Тя има Уий, и всичко.

— Твоята стара приятелка от гимназията играе ли на играта с точките и чертичките, или ще се наложи да почнеш сама да се переш?

Жълтурката го изгледа косо, после махна с пълната си ръка и разкъса димната завеса помежду им.

— За какво говориш? — попита тя.

— Нали се сещаш за онази игра, където слагаш много точки в редица и после подред ги свързвате с чертички и се опитвате да нарисувате квадрати? Не играете ли с Мерин на тази игра, за да видите кой ще слага прането?

— Така ли? — възкликна момичето.

Той се заоглежда напред-назад със здравото си око; търсеше я на паркинга — червеният неонов надпис „ПРЕИЗПОДНЯТА“ който се извисяваше горе, осветяваше всичко със странно, пъклено сияние и самият дъжд се изливаше в червено в мъгливата нощ; и ето я и нея, сгушена под едно дърво в дъжда.

— Там, Лий, ето там — обади се Тери, но той вече спираше до нея.

Беше му казала, че може да има нужда някой да я закара обратно от „Преизподнята“, ако Иг се разсърди много след „големия разговор“. Лий беше обещал да намине да я провери, а тя му каза, че нямало нужда, но се усмихваше и изглеждаше благодарна, и той разбра, че тя действително иска той да дойде. Мерин беше такава, че невинаги казваше, каквото мисли, а често говореше неща, напълно противоположни на намеренията ѝ.

Когато Лий я видя с мократа блуза и залепнала по бедрата ѝ пола, с очи, зачервени от плач, той почувства как вътрешностите му се свиват от нервна възбуда при мисълта, че тя е навън и го чака, че иска да бъде с него. Беше минало зле. Иг бе наговорил ужасни неща, най-накрая я блъснал встрани, и нямаше причини да чака. Той реши, че има добър шанс, когато я покани да се приберат заедно — тя щеше да се съгласи, да каже „да“ с нежен, примирителен глас. Щом забави ход, тя го видя и вдигна ръка; вече беше тръгнала към колата. Лий съжали, че не е откарал Тери у дома, преди да дойде тук сега, искаше я сама. Помисли си, че ако бяха само двамата в колата, тя можеше да се облегне на него с мокрите си дрехи, за да ѝ даде топлина и утеха, а той — да обгърне раменете ѝ с ръка, може би да пъхне длан в блузата ѝ.

Лий искаше тя да седне отпред и се обърна да каже на Тери да мине отзад, но Тери вече се беше надигнали се готвеше да се прехвърли през облегалката. Тери Периш се беше направил на нищо, беше изпушил половин Мексико през последните два часа и се движеше с грацията на упоен слон. Лий посегна през него да ѝ отвори вратата, и докато се пресягаше, заби лакът в гъза на Тери, за да го подбутне. Тери падна отзад и Лий чу тихо издрънчаване на метал, когато той се стовари върху отворената кутия с инструменти на пода.