Василий Аксьонов - Остров Крим

Гангут се запозна с Лучников, колкото и странно да звучи, на Острова. Той беше един от първите „съветикуси“ на Ялтинския кинофестивал. През онази година се бе получила някаква странна пауза в генералното дело по „затягане на гайките“ и на него, не щеш ли, му разрешиха да представи втория си филм в извънконкурсната програма. На сутринта в хотела го посети рижав младеж с избеляло от пране дънково яке, макар и с ролекс на ръката, членът на съвета на адвайзърите 30 30 Adviser (англ.) — съветник, консултант. — Б.пр. на вестник „Руски куриер“ Андрей А. Лучников, който му донесе дебелия като възглавница неделен брой, където за него, за Гангут, беше написано черно на бяло следното: „Един от водещите режисьори от «новата вълна» в световното кино, Виталий Гангут, каза по този повод…“ Именно така непринудено, наред с разните там Антониони, Шаброл, Бергман, Бунюел „един от…“. Естествено, Гангут откачи по Острова, поддаде се на съблазните, бе напълно разоръжен морално. Може би именно тогава за пръв път го споходи идеята, че остров Крим принадлежи на цялото тяхно поколение, че това е един вид въплътена мечта, модел за една бъдеща Русия.

В онези времена всичко се говореше, пишеше, снимаше и поставяше от името на поколението. Къде са те сега, нашите шейсетници? Колцина от тях се втурнаха навън през израелската пролука и се пръснаха по света? Това не са риторични въпроси, мислеше си Гангут. В количеството и в географията на разселването също се намират признаците на катастрофата. Да се махнеш — това е постъпка, така казват някои. Не може цял живот да бъдеш глина в грапавите лапи на тази държава. Но нали има и други постъпки? Най-смелите лежат по затворите. Да се махнеш — това е върхът, казват други и може би това е по-сигурното. Останалите викат „катастрофа“ и си купуват жигула. Изведнъж излиза, че добри пари могат да се правят и с научнопопулярни филмчета, може да плюеш на честолюбието си и да се занимаваш със самоусъвършенстване, което се превръща в ежедневно разкапване във фотьойла пред програма „Време“. Все по-рядко звънеше телефонът на Гангут, все по-рядко той излизаше вечер от къщи, приятелите оставаха все по-малко… и ето че и Андрей Лучников е в списъка на загубите, пък и какъв руснак е той, той не е наш, той е западен чалнат левичар и нека върви на майната си… все по-малко приятели, все по-малко жени, впрочем и приятелчето в панталоните все по-рядко предявява претенции.

Този смътен фон, или, както казват сега, „бекграунд“, димеше на талази зад раменете на Виталий Гангут, докато седеше приведен, вперил разтревожен поглед в лицето на спортната коментаторка Танка Лунина. Три-четири минути тя пламтя на екрана, а после я смени прогнозата за времето. Гангут скочи, грабна си сакото… Преди година то му стоеше като излято, сега не се закопчаваше. Три дена няма да ям, пак ще започна да тичам… грабна сакото, надникна в портфейла… онези предишните, големите пари, „кинтите на триумфа“, никога не се залежаваха, тези днешните, дребните парички, тези, дето се печелеха с наведено унижение, винаги са си в портфейла… пообиколи апартамента, отразявайки се в мръсните прозорци, в прашните огледала, угасяйки лампите подире си, тоест изчезвайки, и накрая пред вратата се спря за миг, угаси последното си отражение и въздъхна: мамка му, още утре сутринта — право в ОВИР 31 31 Отдел за визи и регистрация на чуждестранни граждани при Министерството на външните работи. — Б.пр. за формуляри — изчезвам, изчезвам, изчезвам от тук…

Зиморничавата тръпка на възторга, онова, което той наричаше наум „младежка храброст“, обзе Гангут на стълбищната площадка. Как ще зареже всичко, ще отърси всичко от себе си, как грижливо ще си измие ръцете, как ще запращят в пламъци мостовете, какви ветрове ще изпълнят платната! Ала не би било съвсем честно да кажем, че „младежката храброст“ посещаваше ча пръв път прочутия в миналото режисьор. Точно тъй храбро вечер бе изтичвал на улицата, нервно, възторжено се бе разхождал и в края на краищата се бе напивал някъде наблизо, а на сутринта след три чаши кафе бе поемал към студията за научнопопулярни филми и по пътя унило беше предъвквал оправдателни мисли за климакса, за поколението, за връзките с почвата, за това, как неотдавна името му се е мярнало в някаква обзорна статия, значи вече е разрешено да го споменават, а после току-виж му дали и да направи филм, а нали всеки що-годе неконформистки филм е по-полезен за общото дело от десетина „Континента“ 32 32 Основано през 1974 година в Париж, списанието става орган на съпротивата не само на руската, но и на цялата източноевропейска интелигенция. — Б.пр. . Въпреки това обаче фалшивата покана от Израел, появила се в краткия период на дисидентстването, се пазеше грижливо, като залог за бъдещи пориви на „младежка храброст“.