Василий Аксьонов - Остров Крим

— Яж ми оная работа! — каза мъжът и напъха маркуча в утробата на своята кола.

— It’s my turn, sir 121 121 Мой ред е, господине (англ.). — Б.пр. — отново се усмихна тя, но вече леко объркано сви рамене.

— Яж ми оная работа! — повтори мъжа своя не съвсем разбираем поздрав.

Докато наливаше бензин, той гледаше Кристина. Върху очите му падаха два прошарени кичура мазна коса, извънредно странна усмивка оголваше венците му. Отблъскващ господин, каза си тя. Някой от опашката подвикна на руски на отблъскващия господин нещо в смисъл, че не е красиво да се държи така с дами! Тогава онзи се изправи и закрещя, размахвайки свободната си ръка:

— Писна ми от тия чужбински курви! Стига толкова чужбински курви! Където и да влезеш, навсякъде чужбински курви! Стига! Гади ми се! Сега дойдоха нашите! Руските войски дойдоха! Сега ще плюем под опашката на всичките чужбински курви!

После извади маркуча от колата си и насочи мощната бензинова струя към Кристина.

Тя беше потресена и не можеше да помръдне. Бензинът я обливаше от главата до петите, а тя сякаш се бе вкаменила. Изглежда, и всички от опашката бяха потресени от тази нечувана варварщина. Няма сцена на бензиностанцията, статични пози, зинали уста.

Дългунестият маниак междувременно захвърли маркуча — сега струята заливаше седалките на празния питър, — хихикайки, се качи в своя форд, запали цигара (!), хвърли клечката към Кристина и потегли.

В мига, когато вратите на заведението се отвориха, по-точно, в следващия миг, Лучников и Мустафа видяха мятащата се и въртяща се в кръг приказно красива Кристина с пламъци по раменете и бедрата. Странно, в подобни ситуации Лучников винаги реагираше мигновено. Така стана и сега — младият Мустафа остана като гръмнат, докато Лучников смъкна покривката от най-близката маса и се затича към Кристина.

Кристина бе получила пристъп на болкова еуфория. Тя се кикотеше и бягаше от Лучников и от другите си преследвачи. Изглежда, единственото, което разбираше в този момент, беше, че е приказно красива, че пламъците по раменете и бедрата я правят приказно красива, че светът изведнъж се е преобразил в свръхярка пламтяща мечта, а тези мъже с парцалите искат само да й отнемат тази мечта.

Почти беше спасена: Лучников я настигаше изотзад, а насреща й летеше Мустафа, но изведнъж тя забеляза встрани бариерата, до която свършваше асфалтовата площадка на бензиностанцията и от която започваше склонът. Немислима красота по цъфтящия склон, полянки с лалета и остри скали. Тя прекрачи бариерата и се втурна надолу. Веднага се блъсна в някаква скала, заби се в нея и падна вече в безсъзнание, после се затъркаля надолу като горящо кълбо.

Целият ден беше много ярък, небето грееше над целия Крим, а нос Херсонес просто се къпеше в сиянието на морето и слънцето. В разгара на деня Андрей Лучников докара мъртвата Кристина в черквата „Свети Владимир“. На обширния паркинг пред портите на храма, които водеха към морето, към античните развалини, към кръстовете на православното гробище, беше пусто, имаше само един стар зелен фолксваген, който подсказа на Лучников, че отец Леонид е тук. Внимателно, сякаш се страхуваше да не я събуди, Андрей вдигна на ръце тялото на Кристина. Мустафа мълчаливо стоеше до тях.

Андрей се огледа. По лицето му не се четеше никакъв трагизъм.

— Сега ще я опеем и ще я погребем ей тук, на това гробище — делово каза той на Мустафа. — Това е едно от най-хубавите, най-великолепни гробища, които съм виждал някога.

— Ами да вървим, Андрей, да влезем в храма — внимателно го подръпна за ръкава Мустафа.

— Погледни, мюсюлманино, колко плавно Елада преминава тук във Византия, а Византия — в Русия — каза с усмивка Андрей.

Направи няколко крачки към античния портик и се подпря на колоната. Сякаш не забелязваше тежестта на мъртвото тяло в ръцете си.

Една планина от сиво-зелен метал, авионосецът „Киев“, през това време бавно и безшумно се движеше покрай нос Херсонес към пристанището на Севастопол. Ясно се виждаха фигурите на матросите с обветрени лица на палубите на гиганта. Въртяха се антени на локатори. От недрата на авионосеца се изкачваше поредният изтребител.

— Ефектно зрелище, нали, Мустафа? — лениво примижавайки срещу слънцето, каза Лучников. Той постави тялото на Кристина на мозаечния под с антични орнаменти. Цялото бинтовано, то напомняше манекен без дрехи. Лучников запали цигара. — Виж колко е ефектно — такава стоманена планина минава покрай антични развалини. Добре измислено, нали?