Василий Аксьонов - Остров Крим

Изведнъж по време на поредното прелитане на реактивния патрул се случи сериозна неприятност. Някакъв „Миг“ закачи с крилото си един от висящите над скупчените танкове вертолети. Трудно можеше да се каже какво се случи с „Мига“, защото той изчезна в пълно съответствие със своята абревиатура. Хеликоптерът обаче пламна и рухна. Там, край поредния „водопой“, се вдигна паника, танкове и бронетранспортьори откриха безредна стрелба. За щастие питър турбото бе успяло да подмине опасната зона.

Карачел, Бахчи Ели, Сали, Мама Русская… Те вече приближаваха към изхода за Отузи, от там до „Каховка“ оставаха петнайсет километра.

— Ако намеря Антошка и Памела горе, веднага ще се върна в Симфи да прибера Арсений — започна да размишлява на глас Лучников. — До довечера трябва всички да се съберем и да решим какво ще правим по-нататък…

— Правилно! — радостно извика Кристина. — А през нощта ще избягаме!

— Къде ще избягаме? — попита Мустафа.

— Светът е голям! — ликуваше Кристина. Изведнъж я бе обзел възторг. Внезапно си бе помислила, че може би ще си спомня този ден като едно вълнуващо житейско приключение. — Светът е толкова голям, ей, ти, красиви татарино! Има къде да избягаме! Нали, Андрей? Мълчиш, а? Но нали ще избягаш с нас? Верен си на жертвената си идея, така ли? Руският мъченик няма да избяга с нас, мили Мустафа. Колко жалко, нали? Надявах се, че ще спим тримата, а така ще трябва да спим само двамата, мили ми Мустафа.

Лучников изви очи, видя как Кристина, пресегнала се през облегалката, се целува с Мустафа, и си помисли, че курвите, уви, винаги са му харесвали повече от порядъчните жени и че предпочита ето такава Кристина пред вярната въоръжена пуританка.

В този момент на арматурното табло светна червена лампичка — оставаха му пет литра бензин. Току-що бяха подминали градчето Мама Русская, но на половин километър от градчето имаше сравнително свободен път до един хотел, прилепен към стръмен склон, и там, близо до хотела, се намираха ярките постройки на някакви шопове и заведения, както и бензиностанция на „Есо“, вярно, претъпкана с автомобили.

— Ще трябва да заредим тук — каза Лучников. — Ще напълним резервоара догоре и тубата. Кой знае кога ще можем и дали изобщо ще можем да заредим пак.

Това небивало явление — опашка на бензиностанция — забавляваше всички участници в опашката, всички си разменяха усмивки и разперваха ръце — какво да се прави, историческо събитие, в такъв ден човек може и на опашка да постои. Колата на Лучников беше сред третата десетка. Кристина, неочаквано развеселена и дори някак необуздана, пусна „момчетата“ да си пийнат в близкото заведение и седна на шофьорското място. Такова великодушие, да-да, джентълмени, нов е този век — жената, предвкусвайки любов, угажда на мъжете. Лучников се извърна да я погледне вече на вратата на заведението — да не би да я обзема нов пристъп на истерия? Не, май всичко беше наред. Мисис Парсли (той никога не беше я питал кой е между другото този господин Магданоз) спокойно седеше зад волана и много приятните й кестеняви коси бяха пръснати по раменете.

Заведението беше пълно с хора. Двете машини за еспресо работеха с пълна пара. Музика и глъчка се смесваха, светеха два телевизора. Москва с патетично — задушевен тон разказваше за живота и труда на жителите и тружениците на някакво населено място, до него гърмеше възстановилият се след симферополския разгром Ти Ви Миг — излъчваха репортажи за арести и обиски в помещението на един от най-старите ялтенски вестници с дясна насоченост — „Руски артилерист“. Посетителите в заведението обсъждаха събитията, всички бяха единодушни, че временното (временното, естествено) задържане на разните там вестникари и телевизионери, както и на лидерите на политически партии е мярка, необходима и умна при провеждането на такова крупно историческо събитие, като военно-спортния празник „Пролет“. Ние, господа, прощавайте, другари, навлизаме в нова, по-напреднала историческа формация, обясняваше някакъв фермер, немец по националност, на някакви безделници от приморски тип. Те кимаха в знак на съгласие. — И трябва да ви кажа, господа, прощавайте, другари, че нашето съветско командване прави тази смяна извънредно внимателно, тактично, дори бих казал — деликатно. Спомнете си с какви жертви е бил придружен този прелом в самата Русия.

Лучников си взе кампари със сода. Мустафа поръча силен джин — вермут „Кокти“.

— Не ми се сърдете — каза той.