Василий Аксьонов - Остров Крим

Чернок с тревога се сети за полковник Бонафеде, командира на ракетната база в района на Севастопол. Той май беше единственият висш офицер, верен на белите традиции и примирил се с идеите на СОС с много уговорки. Едва ли решителният и агресивен Игор Бонафеде доброволно ще се остави да го арестуват. Към Севастопол приближава авионосецът „Киев“. Великолепна цел за ракетите на Бонафеде!

Чернок нареди на пилота си да вземе курс към Севастопол и влезе във видеовръзка с базата.

Пълна изненада за него беше да види полковника край бутилка уиски заедно със съветския гост, също полковник. Прекъснали веселия си разговор, двамата полковници се обърнаха към екрана:

— Здраве желаем, другарю бивш командващ — каза Бонафеде.

— Ти вече имаш гости, Игор — каза Чернок.

— Сергеев — учтиво се представи съветският офицер. — Военно разузнаване.

— Много ми е приятно — каза Чернок. — Игор, виждате ли „Киев“?

Бонафеде се разсмя.

— Не само го виждам, но и чувам какво си говорят там. Тъкмо спорехме с полковник Сергеев, Саша. Казвам му, че ще унищожа авионосеца „Киев“ с един залп от дистанция 100 мили, а тоя глупчо не вярва в нашите възможности…

— На ти, Игор! — съветският полковник показа на Бонафеде дясната си длан, като сякаш я отсече с дланта на лявата.

— На ти, Сергей! — Бонафеде показа дясната си ръка до лакътя.

— Нетактичен спор — сухо каза Чернок, изключи връзката и каза на пилота: — Снишаваме се към базата на Бонафеде.

— Снишаваме ли се, сър? — попита летецът.

— Няма цял век да летим, я — раздразнено отвърна Чернок. — Постепенно се снишаваме! Продължаваме наблюдението.

Те отидоха по-навътре над морето и започнаха бавно да се снишават. Вече се виждаше приближаващият към Севастопол гигантски авионосец. В морето, докъдето стигаше погледът, се мяркаха бойни кораби и транспорти. Десетки вертолети летяха към крайбрежието. От кейовете към центъра на града пълзяха бронирани колони.

Чернок извъртя креслото на 180 градуса и се озова сякаш зад оперативна маса — такова чудо беше той, вертолетът „Дрозд“. Двамата млади офицери, специалисти по оперативна информация, прапоршчиците Кронин и Ляшко го гледаха. И тримата мълчаха известно време.

— Да не са полудели, сър? — най-сетне попита Кронин. Чернок помоли Ляшко да му налее пълна чаша чисто „Чивас Ригал“.

— Най-смешното, сър… — подзе Кронин.

— Атакува ни „Миг–25“, сър — каза пилотът.

Чернок изпи половин чаша и хвърли поглед назад. Успя да види само риверсионната следа на прелетелия изтребител.

— Искахте да кажете нещо, Кронин? — попита той.

— Еретична мисъл, сър — усмихна се младежът.

— Хващам се на бас, че и на вас е хрумвала — каза Ляшко. Момчетата се стараеха да говорят на руски, но току преминаваха на по-удобния за тях език, тоест на английски.

— Какво прави онзи изтребител? — попита пилота Чернок.

— Завива за втора атака — докладва пилотът. — Виждам базата на Бонафеде. Към нея приближава бронетанкова колона.

— Спуснете се там — каза Чернок, допи чашата до дъно и запали сигарилос. — Да, момчета, тази мисъл е спохождала и мен. Нещо повече, тя дори не ми прилича на ерес. Почти съм сигурен, че това са форсиз…

— Да! — извика Кросин. — Ако това беше неприятел, ако това беше нападаща армия, щяхме да ги изхвърлим в морето!

— Страхувам се, че просто щяхме да ги унищожим — студено се усмихна Ляшко. — Погледнете, сър…

На тъмната стена в дъното на кабината светна картата на Крим. Петънцето на светлинната показалка запълзя по нея.

— Струпване на техника при Карачел… — презрително кривеше устни Ляшко. — Навалица в Балаклава… Танкова мешавица без капка гориво край Бахчисарай…

— Кронин, как бихте действали вие? — Чернок се облегна назад в креслото. — Хайде да си поиграем на война.

— Ракетен залп, сър — успя само да каже пилотът.

Мигновено последвалият взрив унищожи вертолета „Дрозд“ и четиримата намиращи се в него офицери.

Лучников май дори видя яркото лумване в небето, избухването на командния вертолет на Чернок, но не му обърна особено внимание, сметна го за пиротехнически ефект, част от гадната снимачна процедура. Спомни си за Кристина и си помисли колко безнравствено е съвременното изкуство. Всичко се снима на лента и всичко се демонстрира и колкото по-естествено изглежда човешката трагедия, толкова по-добре, но в името на какво? Целта е напълно изгубена…

Горкото момиче, помисли си той, какво те довя тогава в Крим… какво те довя тогава в спалнята ми… какво те довя…