Василий Аксьонов - Поколение на зимата

— Охо, отворили са Ситинската книжарница! — възкликна Устрялов, обръщайки се към американеца на руски език като към свой, но съобразил, че наименованието нищо не му говори, с усмивка докосна коляното му. — В областта на литературата и изкуството сега цари голям разцвет, сър. Работят кооперативни и частни издателства. Дори вестниците, макар и да останаха в ръцете на болшевиките, много по-малко използват гръмка пропаганда и повече поднасят пряка информация. С други думи, болестта е отминала. Русия стремително оздравява!

На противопожарна стена, която тук, както и в Германия, се наричаше брандмауер, беше закачен афиш за филм — човек с цилиндър, напомнящ Дъглас Феърбанкс, и накъдрена блондинка, която напълно можеше да се окаже Мери Пикфорд. Пак там имаше някакви жалки рисунки в кубически стил и големи букви на кирилица. Ако Рестън би могъл да чете на руски, щеше да разбере, че до афиша на холивудското произведение беше залепен призив на Санитарната просвета: „Въшката и социализмът са несъвместими!“.

— Ами партията, армията, тайната полиция? — зададе въпрос на Устрялов (произнасяше го „Юстрелоу“). — Мислите ли, че и те преминават през подобна трансформация?

С подвижност, присъща на меките славянски черти, професорът смени екзалтираното си изражение със сериозна, дори отчасти дълбока замисленост.

— Засегнахте най-важната тема, Рестън. Знаете ли, довчера наричах болшевиките „железни чудовища с чугунени сърца и машинни души“… Хм, тази металургия не е толкова неуместна, ако си спомним някои партийни псевдоними — Молотов, Сталин…

— Сталин май е един от… — прекъсна го журналистът.

— Генерален секретар на Политбюро — обясни Устрялов. — Вождовете като че ли много не му вярват, но този грузинец изглежда представлява крепнещите умерени сили. — Продължи: — Само такива чудовища със страшните си рефлектори на кондензирана енергия успяха да съкрушат руската твърд, в която преди революцията се бе натрупал толкова порок. Но сега… Виждате ли, тук показва силата си еросът на властта, който е силно развит при тези хора. Машинните теории се изместват от човешката плът.

— Интересно — промърмори Рестън, непрекъснато редейки с „монблана“ в полетата на „бедекера“. Устрялов се усмихна — интересно ти е, я!

— Струва ми се, че този процес преминава във всички сфери — и в партията, и особено в армията. Май обърнахте внимание на двамата млади командири пред аптеката. Каква стойка, какво телосложение! Това не са ти раздърпаните чапаевци, а истински професионални военни, офицери, макар и в странна униформа според западните възгледи. Между другото, за униформата. Прието е да се смята, че едва ли не е измислена от самия Будьони, но е подготвена още през шестнадесета година по скици на художника Виктор Михайлович Васнецов, така че в случая виждаме пряко предаване на традицията… Скитски мотиви, братко, памет за предците!

Устрялов неочаквано прекъсна на удивителния знак и погледна американеца учудено. Какво ли все пише, като че ли разбира всичко, което му казвам? Кой ли от тях би могъл да вникне в неразборията на тази земя, в размесилия се за петнадесет века народ? Всеки път се налага да прекъсваш на екзалтирана нота. Колко пъти си си казвал — придържай се към британските правила. Understatement — ето крайъгълния камък на устойчивостта им. Той се изкашля:

— Що се отнася до ОГПУ 7 7 ОГПУ — Обединено държавно политическо управление към Съвета на народните комисари. — Бел.пр. , или както вие го наричате, тайната полиция… Как мислите, дали преди четири години един емигрант историк щеше да се разхожда из Москва с чужд журналист в кола на Народния комисариат на външните работи?

— Значи не се страхувате? — попита Рестън с прямотата на куотърбек, който изпраща топката през половината поле в зоната на съперника.

В това време колата премина по цялата „Николска“ и спря там, където по-рано я бяха помолили да спре, пред претрупаната фасада на Горния пазар. Там професор Устрялов и американецът Таунсенд Рестън, представляващ влиятелния вестник „Чикаго Трибюн“, слязоха и поеха пеш към Червения площад. Напрягайки слуха си, шофьорът още известно време чуваше високия глас на „сменящия жалоните“: „Разбира се, осъзнавам, че положението ми е крайно двусмислено — в емиграционните кръгове мнозина ме смятат едва ли не за чекист, а в Москва Бухарин тези дни обяви…“

Следващите му думи потънаха в шума на улисаната столица.