Василий Аксьонов - Поколение на зимата

Окиченият с черни палта и войнишки шинели трамвай мръдна и се премести с десетина метра напред. Шофьорът на пакарда от Народния комисариат на външните работи с пъшкане въртеше волана, за да се престрои след обществения транспорт. Рестън смучеше угасналата си лула и се оглеждаше наляво и надясно. Сред тълпата понякога се мяркаха изключително красиви жени с почти парижки вид. Пред входа на импозантната сграда на аптеката стояха двама млади червени офицери. Стройни и румени, препасани с ремъци, те разговаряха и не обръщаха внимание на никого. Униформата им се отличаваше със същата декадентска дивотия, както и цялата тази революция, цялата тази власт: странни островърхи шапки с червена звезда на челото, дълги шинели с червени ленти през гърдите, без пагони, но със загадъчни геометрични фигурки на ръкавите и яките — армия на хаоса…

— Извинете, професоре, позволете да ви задам един, както казваме в Америка, провокационен въпрос. След осем години на тази власт какво смятате за главно постижение на революцията?

За да потвърди сериозността на въпроса си, Рестън извади своя „монблан“ и се приготви да записва отговора в полетата на „бедекера“ 3 3 Бедекер (англ.) — пътеводител. — Бел.пр. си. Професор Устрялов сангвинично се разсмя.

— Скъпи ми Рестън, не мислете, че ви се надсмивам, но главното постижение на революцията е, че Централният комитет стана по-възрастен с осем години.

Откровено казано, дори и днешният му спътник с неговия грапав английски, съчетан със самоуверени модулации на гласа (откъде у русите се беше взел този маниер за априорно превъзходство над хората от Запада?), дразнеше Таунсенд Рестън. Повече от двусмислена фигура! Бивш министър в сибирското правителство на белите, емигрант, останал да живее в Харбин, лидер на движението „Смяна на жалоните“, той беше чест гост в червена Москва. Последната му книга „Под знака на революцията“ предизвика коментари в Европа, а тук нито една политическа статия не минаваше, без да се спомене името му.

Зиновиев наричаше Устрялов класов враг, много по-опасен, защото на думи приемаше Ленин, говореше за полезна „трансформация на центъра“, за „натискане на спирачките“, за „нормализиране“ на болшевишката власт, за надежда, свързана с буржоазията на непа 4 4 НЕП — нова икономическа политика, провъзгласена от Ленин. — Бел.пр. и със „здравия селянин“.

Зиновиев иронизираше Устрялов в типично болшевишки маниер — „гладна кокошка просо сънува“, „господин Устрялов ще види кулакизация, когато си види ушите без огледало“… Бухарин го наричаше „поклонник на цезаризма“. Любопитно — за какво и за кого намекваше?

В разговора си с Устрялов Рестън се стараеше да се прави на балама, на повърхностен американски вестникар.

— Всичко си идва по местата — продължаваше Устрялов, — ангелът на революцията тихо отлита от страната.

Рестън разбираше, че той цитира собствената си книга.

— Революционният плам вече отмина… Не марксизмът, а електротехниката ще победи… Огледайте се, сър, вижте поразителните промени. Довчера настояваха за незабавен комунизъм, а сега процъфтява частната собственост. Довчера искаха световна революция, а днес желаят единствено концесионни договори със западната буржоазия. Довчера цареше войнстващ атеизъм, а днес има „компромис с църквата“; довчера се ширеше необуздан интернационализъм, а днес — „съобразяване с патриотичните настроения“; довчера се прокламираше безпрекословен антимилитаризъм и антиимпериализъм, даваше се свобода на всички народи в Русия, днес — „Червената армия, гордост на революцията“, всъщност е обединител на руските земи. Страната придобива изконната си историческа мисия като Евразия…

С разтоварването на талигите при „Славянски базар“ движението по „Николска“ се възстановяваше, макар и със скоростта на костенурка. Наоколо преминаваха живи сцени и доста оптимистична тълпа. Лекият октомврийският студ ободряваше уличните търговци.

Жена, която продаваше пирожки и кулебяки 5 5 Кулебяка — пита с плънка от месо, риба и др. — Бел.пр. , с розовите си бузи напомняше картина на Кустодиев 6 6 „Жена на търговец, която пие чай“, рисувана през 1923 г. — Бел.пр. . Весел инвалид с дървен крак разпъваше меха на хармоника. До него търгуваха с някакви дяволчета в стъклени буркани. Американецът пътешественик нямаше представа, че това чудо се нарича „американски подводен жител“.