Айзък Азимов - Роботите и империята

Почти облечен, Д.Ж. присви рамене.

— Кой можеше да го предвиди?

— Ти например. Трябвало е да се поинтересуваш от нейното минало, след като си решил да я вземеш със себе си.

— Поинтересувах се, господин Директор. Прекарала е малко повече от три десетилетия на Солария. Именно на тази планета се е оформила като личност, а там е живяла заобиколена единствено от роботи. Виждала е хора само посредством холографски изображения, с изключение на съпруга си, а той не я е посещавал често. След като отишла на Аврора, трябвало да преодолее един дълъг и труден период на адаптация, но дори и там е живяла главно с роботи. За двайсет и три десетилетия тя едва ли е срещала и двайсетина човека на куп, а какво остава за четири хиляди. Мислех, че едва ли ще успее да каже и две-три думи. Откъде да знам, че била такъв подстрекател.

— Можеше да я спреш, след като го узна. Седеше точно до нея.

— Да не би да сте искали размирици? Хората я харесаха. И вие бяхте там. Знаете, че е така. Ако я бях накарал да седне, те щяха да се хвърлят към сцената. В края на краищата, господин Директор, вие също не направихте никакъв опит да я спрете.

Пендъръл прочисти гърло.

— Всъщност имах подобни намерения, но всеки път щом се обърнех назад, пред погледа ми се изпречваше нейният робот — онзи, дето изглежда като робот.

— Жискар. Да, но какво от това? Той не може нищо да ви направи.

— Знам. Но въпреки това ужасно ме притесняваше и аз все не се решавах да се намеся.

— Е, няма значение, господин Директор — каза Д.Ж. Вече се беше облякъл и побутна подноса със закуската към другия. — Кафето е още топло. Вземете си от кифличките и сладкото, ако ви се хапва… Всичко ще се оправи. Не ми се вярва хората да се преизпълнят чак толкова с любов към космолитите, че да попречат на нашата политика. Дори можем да извлечем изгоди от положението. Ако космолитите научат какво е станало тук, вероятно партията на Фастълф ще укрепи позициите си. Фастълф може и да е мъртъв, но неговата партия не е — поне не съвсем, а всяко поощряване на тяхната умерена политика е добре дошло за нас.

— Мисля си — замислено рече Пендъръл — за всеобщия Конгрес на Заселниците, който ще се проведе след пет месеца. Кой знае колко саркастични забележки ще ми се наложи да чуя по адрес на нашата примиренческа политика и любвеобилните ни отношения с космолитите… Едно ще ти кажа — добави той мрачно, — колкото по-малък е светът, толкова повече ястреби ражда.

— Ами тогава кажете го и на тях — отвърна Д.Ж. — На обществените места се дръжте като истински държавник. Но щом ги издебнете насаме, погледнете ги право в очите и — неофициално — им кажете, че на Бейлиуърлд има свобода на словото и че така смятаме да продължава и занапред. Кажете им, че Бейлиуърлд взима присърце интересите на Земята, но че ако някоя планета желае да докаже своята по-голяма преданост, като обяви война на космолитите, Бейлиуърлд ще наблюдава действията с жив интерес, но нищо повече. Това ще им запуши устата.

— О, не, не — разтревожено запротестира Пендъръл. — Реплики в тоя дух моментално ще се разчуят. Ще се вдигне невъобразим шум.

— Прав сте, за съжаление — отбеляза Д.Ж. — Но поне си го мислете и не се оставяйте на онези безмозъчни кречетала да ви притискат.

Пендъръл въздъхна.

— Предполагам, че все някак ще се оправим, но след станалото снощи плановете ни страхотно ще се объркат. Затова ме е яд.

— Какво толкова е станало?

— Когато си тръгнал от Аврора за Солария, два аврориански бойни кораба също са потеглили натам. Знаеше ли го?

— Не, но очаквах подобно нещо — отвърна Д.Ж. с безразличие. — И затова си направих труда да прибягвам до подвеждащи трикове по пътя.

— Един от аврорианските кораби се е приземил на Солария — на хиляди километри встрани от теб, така че, изглежда, не се е стремил да те следи, — а другият е останал в орбита.

— Логично. И аз щях да постъпя така, ако имах на разположение втори кораб.

— Аврорианският кораб, който се приземил, бил унищожен за броени часове. Корабът в орбита докладвал за станалото и получил заповед да се връща… Съобщението е било засечено от една Търговска наблюдателна станция, която ни го изпрати.

— Кодирано ли е било?

— Естествено, но са използвали един от кодовете, които сме дешифрирали.

Д.Ж. поклати замислено глава, после рече:

— Много интересно. Значи никой от тях не е можел да говори на солариански.

— Очевидно — важно закима Пендъръл. — Тази твойта жена е единственият човек от Солария, който можеш да намериш в цялата Галактика — освен ако някой не открие къде са се дянали самите соларианци.