Айзък Азимов - Роботите и империята

— А те ме оставиха да я взема, а? Кофти за аврорианците!

— Както и да е, снощи смятах да съобщя за унищожения аврорианския кораб. Само фактите — никакво злорадство. Така или иначе, новината щеше да въодушеви и последния заселник в Галактиката. Нали ние се измъкнахме, а аврорианците — не.

— Ние имахме соларианка — отбеляза Д.Ж. — Аврорианците не са имали.

— Чудесно. Вие с жената също щяхте да се представите в добра светлина… Но нищо не стана. Пред онова, което направи тя, всичко останало бледнее — дори новината за унищожението на един аврориански кораб.

— Да не говорим — продължи Д.Ж., — че след като тъкмо си свършил да ръкопляскаш на братството и любовта, не върви тутакси да започнеш да ръкопляскаш на смъртта на неколкостотин аврориански братя.

— Да, предполагам. Така че изпуснахме шанса за страхотен психологически удар.

Д.Ж. се чумереше.

— Не мислете за това, господин Директор. За пропаганда винаги има време — в някой по-подходящ момент. Важното е какво се крие зад всичко това… Взривен е един аврориански кораб. Значи те не са очаквали, че срещу тях ще бъде използван ядрен мултипликатор. На другия кораб е било наредено да се върне, което може да означава, че той не е имал съответните защитни средства — може би те изобщо не разполагат с такива. Оттук стигам до извода, че портативният — или полупортативният, все едно — мултипликатор представлява изключително соларианско изобретение, а не на Външните светове като цяло. Това е добре дошло за нас — ако е вярно. Нека за момента престанем да оплакваме кяра от пропагандата и да насочим вниманието си върху всяко късче полезна информация, което можем да извлечем от въпросния мултипликатор. Нали искаме по възможност да изпреварим космолитите в това отношение.

Пендъръл си взе кифличка и я задъвка.

— Може би си прав — измънка той. — Но в такъв случай как ще се оправим с другата новина?

— Каква друга новина? — попита Д.Ж. — Вижте какво, господин Директор, ще ми кажете ли накрая всичко, за да мога да водя смислен разговор, или смятате да ми подхвърляте информацията късче по късче и да ме карате да я ловя във въздуха?

— Недей да се засягаш, Д.Ж. С теб няма смисъл да се говори, освен ако не подхвана разговора по-непринудено. Знаеш ли какво представляват събранията на Директората? Искаш ли да вземеш моята работа? Спокойно можеш да я получиш.

— Не, благодаря, не ми трябва. Трябва ми вашата новина.

— Имаме послание от Аврора. Истинско послание. Дори са благоволили да се обърнат направо към нас, вместо да ни го пращат с посредничеството на Земята.

— Значи посланието е важно — за тях. Какво искат?

— Искат си обратно соларианката.

— Тоест очевидно са разбрали, че нашият кораб се е измъкнал от Солария и е пристигнал на Бейлиуърлд. И те си имат наблюдателни станции, освен това сигурно подслушват нашите съобщения, както ние — техните.

— Определено — отвърна Пендъръл с явно раздразнение. — Разшифроват нашите кодове със същата бързина, с която ние техните. Аз лично смятам, че би трябвало да се споразумеем и повече да не кодираме съобщенията си. Нищо няма да се промени нито за нас, нито за тях.

— Казват ли защо искат жената обратно?

— Не, разбира се. Космолитите не дават обяснения — те дават нареждания.

— Дали са разбрали в какво точно се е състояла нейната роля на Солария? След като тя е единственият човек с неподправено соларианско произношение, може би са решили да я използват, за да прочистят планетата от всички надзиратели?

— Не виждам как може да са разбрали, Д.Ж. Едва снощи обявихме какво точно е станало. Посланието от Аврора дойде много преди това… Но всъщност няма значение защо им е потрябвала. Въпросът е какво ще правим ние? Ако не я върнем, може да настъпи криза в отношенията ни с Аврора, което не бих искал. Ако я върнем, това няма да се хареса на хората, а Старецът Бистърван ще има чудесен повод да ни натяква, че пълзим пред космолитите.

Те се спогледаха, после Д.Ж. бавно отвърна:

— Ще трябва да я върнем. В крайна сметка тя е космолит и е поданик на Аврора. Не можем да я задържаме против волята на Аврора, иначе излагаме на риск всеки един Търговец, който се осмели да навлезе в територията на Външните светове по работа. Но аз ще я върна обратно, господин Директор, а вие можете да стоварите вината върху мен. Кажете, че съм я взел на Солария при условие, че ще я върна обратно на Аврора — което всъщност си е самата истина, макар и не под формата на писмено споразумение. Кажете, че съм почтен човек и че съм решил да спазя своето обещание… И нещата може да се обърнат в наша полза.