Айзък Азимов - Роботите и империята

— Това е така, защото в зората на нашата история и ние сме водили войни… когато наследствената ни обремененост от Земята е била все още твърде тежка. Но по-късно сме се променили.

— Използвали сте въпросните оръжия на Земята даже и след като ужким сте се променили.

— Не е… — започна тя и прехапа език.

Д.Ж. кимна.

— Знам. Искахте да кажете: „Не е същото.“ Спомнете си какво ви казах, милейди, ако ви се случи да се зачудите защо моите хора не обичат космолитите. Или защо аз не ги обичам… Но от вас ще имам полза, милейди, и няма да се оставя чувствата да ми попречат.

— Каква полза ще имате от мен?

— Вие сте соларианка.

— Повтаряте все същото. Минали са повече от двайсет десетилетия. Не знам в какво се е превърнала Солария. Как е изглеждал Бейлиуърлд преди двайсет десетилетия?

— Тогава не е съществувал за разлика от Солария, а мога да се обзаложа, че все ще си спомните нещо полезно.

Той стана, кимна насмешливо с глава ужким в знак на вежливост и излезе.

Известно време Гладиа остана замислена и с разтревожен вид, после каза:

— Той не се държа никак любезно, не мислиш ли?

— Мадам Гладиа, заселникът очевидно е много напрегнат — отвърна Данил. — Отправил се е към планетата, където са били унищожени два кораба, подобни на неговия, а също и екипажите им. Той е изправен пред голяма опасност, както и екипажът му.

— Готов си да защитиш всеки човек, Данил — в гласа на Гладиа се долавяха нотки на обида. — Голямата опасност съществува и за мен, при това няма да я посрещна доброволно, но аз не се държа грубо.

Данил не отговори.

— Е, може би не е съвсем така — продължи Гладиа. — Всъщност и аз се държах малко грубо, нали?

— Не мисля, че заселникът е обърнал внимание — отбеляза Данил. — Ако ми разрешите, мадам, бих ви предложил да се приготвите за лягане. Стана много късно.

— Чудесно, Данил. Ще се приготвя за лягане, но не мисля, че ще мога да заспя.

— Приятелят ми Жискар е убеден, че ще заспите, мадам, а той обикновено не греши за подобни неща.

Тя наистина заспа.

Данил и Жискар останаха в тъмнината насред каютата на Гладиа.

— Тя ще спи дълбоко, приятелю Данил — каза Жискар. — Трябва да си почине. Предстои й опасно пътуване.

— Струва ми се, приятелю Жискар — отвърна Данил, — че ти повлия на решението й да тръгне. Предполагам, че си имал основания.

— Приятелю Данил, ние знаем толкова малко за кризата, която заплашва Галактиката, че трябва да използваме всяка възможност да научим нещо повече. Трябва да разберем какво става на Солария и единственият начин да го направим е като отидем там. А единственият начин да отидем е като направим така, че мадам Гладиа да отиде. Колкото до нейното решение, от моя страна се искаше съвсем минимална намеса. Въпреки шумните й протести тя всъщност искаше да отиде. Мадам Гладиа изпитваше непреодолимо желание да види Солария. Нейната вътрешна болка нямаше да утихне, ако тя не беше заминала.

— Щом ти го твърдиш, значи е така, но все пак съм озадачен. Нали тя често пъти даваше ясно да се разбере, че животът й на Солария е бил нещастен, че е приела Аврора напълно за свой дом и че никога не би пожелала да се върне на родната си планета?

— Да, имаше го и това. Беше съвсем ясно изразено в нейното съзнание. И двете емоции, и двете чувства съществуваха успоредно и едновременно. Често съм забелязвал подобни неща при човешките същества — едновременното наличие на две противоположни чувства.

— Такова състояние не ми се струва логически оправдано, приятелю Жискар.

— Съгласен съм и единственият извод, до който мога да стигна, е че невинаги или не във всяко едно отношение човешките същества са логични. Ето една от причините, поради които е толкова трудно да се установят Законите, управляващи човешкото поведение… В случая с мадам Гладиа от време на време съм долавял нейния копнеж по Солария. Обикновено той оставаше добре скрит, замъглен от далеч по-силната й неприязън към планетата. Когато дойде новината, че Солария е изоставена, чувствата й се промениха.

— Защо? Какво общо има изоставянето на Солария с преживяното в младежките години от мадам Гладиа, което е предизвикало нейната неприязън? Или друго — след като е потискала своя копнеж по планетата през цялото време, докато там е имало изградено общество, защо изведнъж тези задръжки падат при изоставянето на Солария? И защо мадам Гладиа ще изпитва нов копнеж по един свят, който сигурно се е променил до неузнаваемост за нея?