Айзък Азимов - Роботите и империята

Но всъщност, ако в живота наистина имаше толкова много сладости, защо тогава тя самата бе изпитала толкова малко?

Гладиа нямаше никакви задължения на кораба и не й оставаше нищо друго, освен да си блъска главата в порочен кръг над подобни въпроси. Този Д.Ж., този произлязъл от Илайджа Бейли варварин й бе предал хладната си увереност, че Външните светове загиват, макар че дори за своя кратък престой на Аврора той би могъл (или поне би трябвало) да види, че отвсякъде е заобиколен от богатство и спокойствие.

Тя се помъчи да избяга от своите мисли с гледане на холофилмите, които й бяха дали. Взираше се не без известно любопитство в трепкащите, подскачащи образи на прожекционния екран. Действието в приключенската история (всички филми бяха приключенски) се развиваше със стремителна бързина, която оставяше малко време за разговори и никакво за размисъл — както и за наслаждение. Както в случая с мебелировката им.

Д.Ж. намина по средата на един филм, който тя отдавна беше престанала да следи. Не успя да я изненада. Роботите, които пазеха на вратата, сигнализираха своевременно за идването му и нямаше въобще да го пуснат, ако тя не желаеше да го приеме. Данил влезе заедно с него.

— Как сте? — попита Д.Ж. — Няма нужда да го изключвате. Ще погледам с вас — добави той, когато Гладиа докосна с ръка едно копче, при което образите избледняха, сгърчиха се и изчезнаха.

— Не се налага — каза тя. — Писна ми вече.

— Добре ли се чувствате?

— Не съвсем. Малко съм… изолирана.

— Съжалявам. Но пък на Аврора се чувствах изолиран аз. Не позволиха на никой от моите хора да дойде с мен.

— Да не би сега да си отмъщавате?

— Съвсем не. Преди всичко, позволих ви да вземете два робота по ваш избор. И после не аз, а хората от екипажа наложиха това положение. Не харесват нито космолитите, нито роботите… Но защо недоволствате? Изолацията не ви ли помага да преодолеете страха от евентуална зараза?

Гладиа го изгледа високомерно, но в гласа й прозвучаха нотки на умора.

— Чудя се дали не съм остаряла прекалено много, за да се страхувам от инфекции. В много отношения ми се струва, че съм живяла достатъчно дълго. Пък и нали нося ръкавици и филтър за нос… Мога да си сложа и маска, ако се наложи. Освен това се съмнявам, че ще рискувате да ме докоснете.

— Както и никой друг на кораба — решително заяви Д.Ж., посягайки с ръка към някакъв предмет, който висеше окачен на десния му хълбок.

Гладиа проследи с поглед движението му.

— Какво е това? — попита тя.

Д.Ж. се усмихна, при което брадата му сякаш проблесна на светлината. Тук-там между кафявите косми имаше червеникави.

— Оръжие — отвърна той и го извади. Държеше го за излятата ръкохватка, която се издуваше над дланта му, сякаш беше направена от нещо меко и при стискането се бе деформирала. Отпред, насочен към Гладиа, стърчеше на около петнадесет сантиметра тънък цилиндър. Не се виждаше никакъв отвор.

— Това може ли да убива хора? — попита Гладиа и протегна ръка към оръжието.

Д.Ж. светкавично го отдръпна.

— Никога не посягайте към чуждо оръжие, милейди. Това е много по-страшно от лошите обноски, защото всеки заселник е обучен да реагира безмилостно на подобни движения и в резултат можете да пострадате.

С широко отворени очи Гладиа отдръпна ръката си и скръсти ръце зад гърба.

— Не ме заплашвайте, че мога да пострадам — каза тя. — Данил няма никакво чувство за хумор в това отношение. На Аврора никой не е такъв дивак, че да носи оръжие.

— Е — отвърна Д.Ж., без да се трогне от квалификацията, — ние нямаме роботи, които да ни пазят… А това устройство не е предназначено за убиване. В известен смисъл то е дори още по-страшно. Излъчва вибрации, които възбуждат нервните окончания, отговарящи на усещането за болка. Причинява много по-силна болка, отколкото можете да си представите. Никой не би помислил да се подложи повторно на подобно изпитание, а на онези, които носят такова оръжие, рядко им се налага да го използват. Наричаме го неврокамшик.

Гладиа направи гримаса.

— Отвратително! Ние имаме роботи, но те никога не нараняват хора, освен в случай на крайна необходимост, а дори и тогава във възможно най-малка степен.

Д.Ж. присви рамене.

— Това звучи много цивилизовано, но малко болка, дори малко насилствена смърт, е за предпочитане пред духовния упадък, който причиняват роботите. Освен това неврокамшикът не е предназначен да убива, а вашите хора имат на корабите си оръжия, които могат да причинят масова смърт и разрушения.