Айзък Азимов - Роботите и империята

— Не мога да ти обясня, приятелю Данил, защото колкото по-отблизо опознавам човешкото съзнание, толкова повече се отчайвам от невъзможността да го разбера. Да проникваш в съзнанието на хората има своите добри, но и лоши страни. Често ти завиждам за простия начин, по който определяш своето поведение и който е резултат на твоята неспособност да виждаш под повърхността.

— Не си ли правил догадки, приятелю Жискар? — настояваше Данил.

— Предполагам, че й е мъчно за изоставената планета. Тя е напуснала преди двайсет десетилетия…

— Била е прогонена.

— Сега го възприема като дезертьорство. Сигурно се измъчва с болезнената мисъл, че първа е дала пример; че ако не е било нейното заминаване, никой друг не би я последвал и планетата все още би била щастливо обитавана. Тъй като не мога да чета мислите й, само налучквам нещата — вероятно не много коректно — въз основа на нейните чувства.

— Но тя не може да е послужила за пример, приятелю Жискар. Тъй като от нейното заминаване са минали двайсет десетилетия, не може да съществува доказуема причинна връзка между това много по-ранно събитие и другото, станало по-късно.

— Съгласен съм, но понякога хората намират удоволствие в подхранването на болезнени емоции; в безпричинното или противното на здравия разум самообвинение… Във всеки случай мадам Гладиа изпитваше толкова силно желание да се завърне, че ми се стори необходимо да отслабя инхибиторния фактор, който я възпираше да се съгласи да тръгне. Нужна бе съвсем лека намеса. Аз самият смятам, че тя трябва да отиде, тъй като това означава, че ще заведе и нас. Но ме притеснява смътното чувство, че е много вероятно пътуването по-скоро да ни създаде неприятности, отколкото да ни донесе полза.

— В какъв смисъл, приятелю Жискар?

— Съветът с готовност пусна мадам Гладиа да придружи заселника. Може би тяхната цел е да си осигурят отсъствието на мадам Гладиа от Аврора в един критичен период от време, когато се подготвя поражението на Земята и Заселническите светове.

Данил сякаш се бе замислил над думите му. Във всеки случай мълча доста дълго, преди да попита:

— Но според теб какво точно са целели с отсъствието на мадам Гладиа?

— Не мога да разбера, приятелю Данил. Искам да чуя твоето мнение.

— Не съм мислил по въпроса.

— Помисли сега! — ако Жискар беше човек, думите му щяха да прозвучат като заповед.

Последва една още по-дълга пауза, след което Данил каза:

— Приятелю Жискар, до мига, в който д-р Мандамъс се появи в имението на мадам Гладиа, тя не е проявявала никакъв интерес към политиката. Беше приятелка на д-р Фастълф и Илайджа Бейли, но това приятелство се крепеше от личната привързаност, а не от идеологически схващания. Още повече те и двамата вече си отидоха от този свят. Мадам Гладиа изпитва неприязън към д-р Амадиро, която е споделена, но и това е на лична основа. Взаимните им чувства са на възраст два века, но на практика никой от тях не е предприел нищо, с което да промени положението. Напротив, и двамата упорито подхранват омразата си. Не може да съществува никаква причина, поради която д-р Амадиро, който в момента има доминиращо влияние в Съвета, да се страхува от мадам Гладиа или да си прави труда да я отстранява.

— Пропускаш факта — отбеляза Жискар, — че като отстрани мадам Гладиа, той отстранява и нас двамата. Вероятно е бил съвсем сигурен, че тя няма да тръгне без нас. И така не е ли възможно ние да му се струваме опасни?

— За цялото наше съществувание, приятелю Жискар, ние никога и по никакъв начин не сме давали повод на някой да се съмнява, че можем да застрашаваме с нещо д-р Амадиро. Той няма причини да се страхува от нас. Не знае нито за твоите способности, нито как си се възползвал от тях. Защо тогава ще си прави труда да ни отстранява временно от Аврора?

— Временно ли, приятелю Данил? Защо смяташ, че намеренията му са да ни отстрани временно? Той сигурно знае по-добре от заселника какво става на Солария и освен това знае, че заселникът и неговият екипаж ще бъдат унищожени, а заедно с тях и мадам Гладиа, и аз, и ти. Може би унищожението на кораба на заселника е главната му цел, но смъртта на приятелката на д-р Фастълф и неговите роботи би представлявала за него една допълнителна награда за усилията.

— Но той не би рискувал да избухне война със Заселническите светове — възрази Данил, — защото унищожението на техния кораб би могло като нищо да я предизвика. А моментното удоволствие от това, че ни е унищожил, няма да направи риска по-оправдан.