Айзък Азимов - Роботите и империята

Тя с мъка удържаше гласа си.

— Защо настоявате, че съм соларианка, след като ви казвам, че не съм? — попита тя.

Д.Ж. не изглеждаше обезпокоен от хладните нотки, които се прокрадваха в нейния тон. Той все още държеше в ръце меката салфетка, която му бяха подали в края на обеда. Когато се бе докоснал до нея, тя беше влажна и гореща и той внимателно бе изтрил устата и ръцете си, имитирайки движенията на Гладиа. После бе сгънал салфетката на две и бе отупал брадата си. Сега салфетката беше изсъхнала и се ронеше в ръцете му.

— Предполагам, че ще изчезне напълно — отбеляза той.

— Да, ще изчезне — Гладиа беше изхвърлила своята салфетка в издълбаното за целта гнездо в масата. Задържането на салфетката в ръце не беше признак на добри обноски и Д.Ж. можеше да бъде извинен единствено поради очевидното непознаване на цивилизования начин на поведение. — Според някои атмосферата се замърсявала, но всъщност разпадните продукти се отнасят от леко течение нагоре и се улавят в специални филтри. Съмнявам се, че това ще ни създаде проблеми… Но вие не отговорихте на въпроса ми, сър.

Д.Ж. смачка на топка остатъка от салфетката и я постави върху дръжката на стола. В отговор на бързия и ненатрапчив знак от страна на Гладиа един от роботите се приближи и разтреби топчето.

— Не смятам да отмина въпроса ви, милейди — обърна се към Гладиа Д.Ж. — Не се опитвам да ви натрапя, че сте соларианка. Само изтъквам факта, че сте родена на Солария и сте прекарала първите десетилетия от живота си там, а следователно с основание може да се приеме, че сте соларианка, поне в известен смисъл… Знаете ли, че са изоставили Солария?

— Чух нещо такова. Да.

— Нищо ли не изпитвате?

— Аз съм и съм била аврорианка цели двайсет десетилетия.

— Абсурдна капитулация.

— Абсурд на какво? — за миг Гладиа се обърка от акцента му.

— Няма връзка с въпроса ми.

— Искате да кажете „абсурдна капитулация“. Не изговаряте правилно думите.

Д.Ж. се усмихна.

— Много добре. Нека приключим с абсурдите. Питам ви дали изобщо изпитвате нещо по повод смъртта на Солария, а вие ми казвате, че сте аврорианка. Смятате ли, че това е отговор? Даже и един роден аврорианец би могъл да се чувства потиснат от смъртта на братската му планета. Какво изпитвате вие?

Гладиа отсече ледено:

— Това няма никакво значение. Вас какво ви интересува?

— Ще ви обясня. Интересува ни — имам предвид нас, Търговците от Заселническите светове, защото трябва да си вършим работата, защото трябва да изкарваме печалба и защото имаме възможност да спечелим цял един свят. Солария е вече тераформирана; представлява една напълно устроена планета; а вие, космолитите, изглежда, не изпитвате никаква нужда или желание да я ползвате. Защо да не я заселим ние?

— Защото не е ваша.

— Да не би да е ваша, милейди, та да имате нещо против? Да не би Аврора да претендира за нея по-силно от Бейлиуърлд? Не смятате ли, че една необитавана планета принадлежи на онези, които решат да я заселят?

— Заселихте ли я?

— Не — защото не е необитаема.

— Искате да кажете, че соларианците не са я изоставили напълно? — Гладиа едвам успя да си поеме дъх.

Усмивката се върна върху лицето на Д.Ж. и бавно се разтегли над зъбите му.

— Мисълта явно ви вълнува… Макар че сте аврорианка.

Лицето на Гладиа се изкриви моментално в гримаса.

— Отговорете ми на въпроса.

Д.Ж. присви рамене.

— Според нашите най-точни изчисления, малко преди планетата да бъде изоставена там е имало едва някакви си пет хиляди соларианци. Населението се е смалявало от години. Но дори и да са били пет хиляди… Как можем да бъдем сигурни, че са си отишли всички? Все едно, въпросът не е там. Дори наистина да са напуснали абсолютно всички соларианци, планетата няма да е необитаема. На нея има около двеста милиона, може би повече, безстопанствени роботи, някои от които представляват последна дума на техниката в цялата Галактика. Предполага се, че соларианците, които са изоставили планетата, са взели със себе си част от роботите… трудно ми е да си представя, че космолити могат да се оправят без роботи. (Той огледа с усмивка роботите в нишите на стаята.) — Но едва ли всички са могли да отнесат по четиридесет хиляди робота.

— Е, добре, но след като на вашите Заселнически светове няма роботи, нито пък вие желаете да има, тогава явно не можете да заселите Солария — отбеляза Гладиа.

— Точно така. Не и докато роботите не изчезнат — и тъкмо тук се включват в играта Търговците като мен.