Айзък Азимов - Роботите и империята

Но само една малка част от съзнанието на Гладиа бе заета с езиковия проблем. Тя беше вторачила поглед в лицето на мъжа.

Брадата му ни най-малко не приличаше на брадите, които си слагаха артистите в историческите пиеси и които неизменно висяха на кичури, по малко тук и там, лепкави и лъщящи.

Брадата на заселника беше съвсем друга. Тя скриваше напълно целите му бузи и брадичката — гъста и пухкава. Тъмнокафява, малко по-светла и по-къдрава от косата му и поне два инча дълга — равномерно дълга, прецени тя.

Не покриваше цялото му лице, което малко я разочарова. Челото му оставаше съвсем голо (с изключение на веждите), както носът и областта около очите.

Същото важеше и за горната му устна, която обаче изглеждаше засенчена, сякаш там бяха наболи нови косми. Имаше още едно голо петно под долната устна, но там покаралите косми не биеха толкова на очи и се забелязваха главно в средата.

И понеже и двете му устни бяха съвсем оголени, очевидно не би било трудно човек да го целуне, реши Гладиа. Беше наясно, че никак не е учтиво да зяпаш хората, но не можеше да се сдържи и затова изтърси:

— Струва ми се, че бръснете космите около устните си.

— Да, милейди.

— Защо, ако ми разрешите да попитам?

— Разрешено ви е да попитате. От хигиенни съображения. Не искам в тях да се закачат парченца храна.

— Бръснете ги, нали? Виждам, че пак са поникнали.

— Използвам козметичен лазер. Отнема само петнайсет секунди след събуждане.

— Защо не ги депилирате и не се отървете от тях?

— Мога да реша да ги пусна пак.

— Защо?

— От естетически съображения, милейди.

Този път Гладиа не можа да схване думата. Звучеше като „астматически“ или „аскетически“.

— Извинете, моля?

— Може да ми омръзне сегашният вид и да поискам отново да си пусна мустака. На някои жени им харесва, нали разбирате, пък и… — заселникът се опита да си придаде свенлив вид, но не успя — …мустакът ми е много хубав, когато порасне.

— Искахте да кажете „естетически“ — проумя най-сетне Гладиа.

Заселникът се засмя и хубавите му бели зъби блеснаха.

— И вие говорите доста смешно, милейди — отбеляза той.

Гладиа понечи да го изгледа надменно, но се разтопи в усмивка. Правилното произношение беше въпрос на местна конвенция.

— Трябваше да ме чуете с моя солариански акцент — като стана въпрос. „Естетиически съображения“. „Р“-то е дълго и гърлено.

— Бил съм по някои места, където говорят горе-долу така. Звучи варварски — той накъдри безподобно и двете „р“-та.

Гладиа лекичко се изсмя.

— Правите го с върха на езика. А трябва със страните му. Само един соларианец може да го направи както трябва.

— Може би ще ме научите. Един Търговец като мен, който е бил едва ли не навсякъде, се сблъсква с какви ли не лингвистични перверзии — той пак се помъчи да накъдри „р“-тата в последната дума, позадави се и се закашля.

— Ето, виждате ли. Ще си оплетете сливиците и никога няма да се оправите — Гладиа все така не сваляше поглед от брадата му и не можа да сдържи повече любопитството си. Тя протегна ръка към нея.

Заселникът се извърна и заотстъпва, но проумял намеренията й, се усмири.

Ръката на Гладиа в почти невидима ръкавица докосна леко лявата страна на лицето му. Фината пластмаса, която покриваше пръстите й, не пречеше ни най-малко на усещането при допир. Космите бяха меки и еластични.

— Приятна е — отбеляза тя с неприкрито учудване.

— Широко ценена — добави ухилен заселникът.

— Но не мога да стоя и да ви опипвам цял ден.

И като се направи, че не е чула неговата логична реплика: „Можете, доколкото зависи от мен“, продължи:

— Казахте ли на роботите ми какво бихте желали да хапнете?

— Милейди, казах им и пак повтарям — каквото се намери. Бил съм на един куп планети през последната година и навсякъде готвят различно. Ако си Търговец, се научаваш да ядеш всичко, което не е буквално отровно. Бих предпочел нещо аврорианско пред опита ви да наподобите кухнята на Бейлиуърлд.

— Бейлиуърлд ли? — рязко попита Гладиа и лицето й се скова отново в гримаса.

— Наречена така в чест на човека, който е оглавявал първата експедиция до планетата — до всички Заселнически планети, като стана дума. Бен Бейли.

— Синът на Илайджа Бейли?

— Да — отвърна заселникът и моментално смени темата. Сведе поглед надолу и замърмори с нотка на раздразнение: — Чудя се как ги търпите тези ваши дрехи, толкова са хлъзгави и издути. Само да си ми върнат моите.