Айзък Азимов - Роботите и империята

— Разбира се, че можете, Мандамъс. Мислете си за това, че много скоро след като всичко свърши, директорското място на Института ще ви е в кърпа вързано. Така работата ще ви се услади.

След този разговор Амадиро не изпускаше Мандамъс от поглед.

При третото посещение на Земята Мандамъс бе преодолял по-голямата част от първоначалната си скованост. Държеше се почти като роден землянин. Осъществяването на проекта напредваше бавно, но без никакви отклонения от планираното развитие.

При предишните си посещения той не бе имал никакви проблеми със здравето. Този път обаче — несъмнено поради прекомерната си самоувереност — явно беше пипнал нещо. Във всеки случай известно време имаше твърде обезпокоителна хрема, придружена с кашлица.

Когато посети един от градските диспансери, там го инжектираха с гама глобулин, което веднага подобри състоянието му. Но самият диспансер му се стори много по-ужасяващ, отколкото болестта. Той знаеше, че всички, които отиват там, или страдат от нещо заразно, или най-малкото са в близък контакт със заразно болни.

Но ето че най-сетне Мандамъс се завърна сред тихия порядък на Аврора с чувството на огромно облекчение и признателност. Сега слушаше Амадиро, който му предаваше събитията около кризата със Солария.

— Съвсем нищо ли не си чул? — не можеше да повярва Амадиро.

Мандамъс поклати глава.

— Нищо, сър. Земята е един невероятно провинциален свят. Осемстотин Града с общо население от осем милиарда души, които не се интересуват от нищо друго, освен от осемстотинте Града с общо население от осем милиарда души. Човек би си помислил, че заселниците съществуват, само за да посещават Земята, а космолити изобщо няма. Деветдесет процента от новинарското време във всеки от Градовете се отделя само на местните проблеми. Земята е един затворен, клаустрофилен свят — и умствено, и физически.

— И въпреки това твърдите, че не са варвари.

— Клаустрофилията не означава задължително варварство. По свой собствен начин те са дори много цивилизовани.

— По свой собствен начин!… Няма значение. Проблемът в момента е Солария. Никой от Външните светове няма да си мръдне и пръста. Принципът за ненамеса е върховен и те всички настояват, че вътрешните проблеми на Солария си остават единствено нейни. Нашият Председател е не по-малко инертен от всеки друг, въпреки че Фастълф е мъртъв и повече не ни държи в парализиращата си прегръдка. Аз самият не мога да направя нищо — докато не стана Председател.

— Какви вътрешни проблеми може да има Солария според тях, след като соларианците са напуснали планетата? — недоумяваше Мандамъс.

— Колко бързо проумяхте що за тъпащина е това, а те още не могат! — язвително му отвърна Амадиро. — Според тях няма неоспорими доказателства, че соларианците са изчезнали напълно. А докато все още съществува вероятност да са там — поне част от тях, — никой от Външните светове няма право да се намесва без покана.

— А как обясняват отсъствието на радиационна активност?

— Казват, че соларианците може да са отишли да живеят под земята или пък да са измислили някакъв авангарден начин, по който спират изтичането на радиация. Казват също така, че никой не ги е видял да напускат планетата и че няма къде да се дянат. Разбира се, никой не ги е видял да напускат, защото никой не е наблюдавал.

— Защо пък да няма къде да се дянат? Има толкова незаети планети.

— Техният аргумент е, че соларианците не биха могли да живеят без невероятните си тълпи от роботи, а не са в състояние да ги вземат със себе си. Ако бяха дошли тук например, колко робота смятате, че бихме им отпуснали — при положение че въобще го направим?

— А какъв е вашият контрааргумент?

— Не разполагам с такъв. И все пак независимо дали са се махнали или не, ситуацията е странна и объркваща. Просто не е за вярване, че никой не иска да си помръдне пръста, за да изясни нещата. Предупредих всички, и то възможно най-отговорно, че в мига, в който Заселническите светове научат, че Солария е — или може би е — празна, без никакво колебание ще проучат въпроса. Тази сган проявява безразсъдно любопитство, каквото бих искал поне отчасти да споделяме и ние. Стига да има някаква печалба, те са готови да рискуват живота си без много мислене.

— Каква е печалбата в този случай, д-р Амадиро?

— Ако соларианците са заминали, волю-неволю са оставили почти всичките си роботи. Те имат — или имаха — изключително надарени специалисти в областта на роботиката. При цялата си омраза към роботите заселниците без колебание ще сложат ръка върху тях, за да ни ги предложат после на солени цени. Всъщност те вече официално го заявиха.