Айзък Азимов - Роботите и империята

Амадиро потръпна от пронизващия поглед на хлътналите му очи.

Амадиро не си спомняше да е преживявал по-тежки времена от дните, последвали унищожението на двата заселнически кораба. За щастие успя лесно да накара Председателя да възприеме политиката на „царско омекване“, както сам я нарече. Изразът покори въображението на Председателя, въпреки че не беше нищо повече от един оксиморон. Да не говорим, че Председателят доста го биваше в царското омекване.

По-трудно бе да се справи с останалите в Съвета. Амадиро се изтощи до смърт да рисува ужасите на войната и да разяснява необходимостта от правилен избор на най-подходящия момент, ако въобще се стигне дотам. Изсмука от пръстите си не един и два най-благовидни предлога, защо моментът още не е назрял, и прибягваше до тях в преговорите с лидерите на останалите Външни светове. Успя да ги накара да отстъпят, но не и без да се възползва докрай от естествено наложилата се хегемония на Аврора.

Но когато капитан Д.Ж. Бейли пристигна със своя кораб и своето искане, Амадиро почувства, че вече не издържа. Това беше прекалено много.

— Изключено е — заяви той. — Как очаквате да му позволим да стъпи на Аврора с неговата брада, с неговите абсурдни дрехи, с неговия дивашки акцент? Как може да си помислите, че ще седна да моля Съвета за разрешение да му бъде предаден един космолит? Това би било абсолютно безпрецедентен случай! Един космолит!

— Досега винаги сте наричал въпросния космолит просто „соларианката“ — сухо отбеляза Мандамъс.

— За нас тя е „соларианката“, но автоматично ще се превърне в космолит, след като е замесен заселник. Ако корабът му се приземи на Солария, както смята онзи дивак, сигурно ще бъде унищожен подобно на предните два, а заедно с него и жената. Моите врагове ще ме обвинят в убийство, при това съвсем основателно. А политическата ми кариера ще рухне.

— По-добре помислете за факта, че вече почти седем години старателно работим върху окончателното унищожение на Земята и че само броени месеци ни делят от осъществяването на нашия проект. Трябва ли да рискуваме въвличането ни във война и с един удар да разрушим всичко постигнато до момента, след като сме толкова близо до победата?

Амадиро поклати глава.

— Май нямам избор, приятелю. Съветът няма да ме послуша, ако се опитам да ги убедя да предадат жената на заселника. А дори само фактът, че съм предложил подобно нещо, ще бъде използван срещу мен. Политическата ми кариера ще пострада, а в добавка може да ни зарадват и с война. Освен това направо не мога да понеса мисълта, че един космолит ще загине, служейки на някакъв си заселник.

— Човек би си помисли, че си падате по соларианката.

— Знаете, че това изобщо не е така. Сърце и душа давам да беше умряла още преди двайсет десетилетия. Но не и по този начин, не на заселнически кораб… Впрочем не би следвало да забравям, че тя ви е прабаба от пета степен.

Мандамъс придоби още по-суров вид от обикновено.

— Какво следва от това? Аз съм един изграден космолит с пълното съзнание за собствената си личност и обществото, в което живея. Не съм член на някакъв племенен конгломерат, където родословието се издига в култ.

Мандамъс помълча известно време, а върху изпитото му лице пропълзя съсредоточен израз.

— Д-р Амадиро — каза накрая той, — не можете ли да обясните на Съвета, че тази моя прабаба ще бъде взета не като заложник, а в уникалното си качество на човек, който познава Солария и който е прекарал там детството и младежките си години? Въз основа на това тя може да окаже неоценима помощ в разследването на заселника, което пък от своя страна може да бъде за нас не по-малко полезно, отколкото за самите тях? И наистина няма ли да е по-добре най-накрая да разберем какво са намислили да правят онези нещастни соларианци? Предполага се, че жената ще докладва за събитията, които предстоят — ако оживее.

Амадиро издаде напред долната си устна.

— Последното би могло да се очаква, ако жената се качи на кораба доброволно и ако покаже по недвусмислен начин, че желае да изпълни своя патриотичен дълг с ясното съзнание за огромното значение на предстоящата задача. Немислимо е обаче да я качим насила на борда на кораба.

— Добре, да предположим тогава, че аз се срещна с тази моя прабаба и се опитам да я убедя да го направи доброволно. Да предположим също така, че вие установите хипервълнов контакт със заселника. Кажете му, че може да кацне на Аврора и да вземе жената, но само ако успее да я накара да тръгне с него доброволно. Или поне я накара да каже, че отива доброволно, независимо дали това е така или не.