Айзък Азимов - Самите богове

Мъмренето беше доста сурово и затова Один никога не го забрави. Когато порасна, научи, че плътно подредените атоми в тъканите на Твърдите изпитват болка при насилствено проникване в тях на други атоми. Один се замисли дали и Меките не изпитват болка. Веднъж друг млад Разсъждаващ му бе разправил, че се сблъскал с някакъв Твърд и Твърдия се превил от болка, но сам той не почувствувал нищо — само че Один не беше сигурен дали това не е мелодраматична хвалба.

Имаше и други неща, които не можеше да върши. Обичаше да се отърква в стените на пещерите. Изпитваше приятно, затоплящо чувство, когато си позволяваше да навлезе в скалата. Бебетата непрекъснато го правеха, но колкото повече порастваше, ставаше все по-трудно. Още успяваше да прониква поне с кожата си и му харесваше, но Родителя му откри, че го върши, и го смъмри. Один възрази, че сестра му непрекъснато прави същото — беше я виждал.

— За нея е различно — му обясни Родителя. — Тя е Емоционална.

Друг път, когато Один възприемаше някакъв запис — тогава беше по-възрастен, — разсеяно бе източил два израстъка и бе изтънил толкова краищата им, че успешно прекарваше единия през другия. Започна да го прави редовно, докато слушаше. Изпитваше някакво приятно гъделичкащо чувство, което му помагаше да слуша, а след това го унасяше в сън.

Родителя му го хвана отново и онова, което каза, все още караше Один със смущение да си спомня случката.

По онова време никой не му бе разправял какво е сливането. Тъпчеха го със знания и го възпитаваха за всичко, освен по въпроса какво в същност представлява триадата. На Трит също никога не му бяха казвали, но той беше Родител и поради това разбираше всичко, без да му го обясняват. Естествено, когато най-после се появи Дюа, всичко се изясни, макар че тя изглежда знаеше по-малко дори от Один.

Но Дюа не се присъедини към тях по инициатива на Один. Трит повдигна въпроса; Трит, който обикновено се страхуваше от Твърдите и мълчаливо ги отбягваше; Трит, на когото му липсваше самоувереността на Один за всичко, освен в това отношение; Трит, който само по този въпрос беше неукротим; Трит… Трит… Трит…

Один въздъхна. Трит нахлуваше в мислите му, защото се приближаваше. Усещаше го — суров, настоятелен, винаги изискващ. Тези дни на Один му оставаше толкова малко време — точно когато чувствуваше, че трябва да мисли повече от всякога, за да си изясни всичко…

— Да, Трит — каза той.

Трит съзнаваше, че собственото му тяло е масивно. Не му се струваше грозно. Изобщо не мислеше за това. Ако се беше замислил, щеше да го сметне за красиво. Тялото му беше предназначено за определена цел и добре конструирано.

— Один, къде е Дюа? — попита той.

— Някъде навън — измърмори Один, почти сякаш не го беше грижа.

Трит се дразнеше, че отдават толкова малко значение на триадата. Дюа беше толкова капризна, а Один не даваше пукната пара.

— Защо си я пуснал да излезе?

— Как мога да я спра, Трит? И какво лошо има?

— Знаеш какво. Имаме две бебета. Нуждаем се от трето. Напоследък е толкова трудно да се създаде мъничко-средно. За да го получим, Дюа трябва да се храни добре. А ето, че отново скита по залез слънце. Как ще се нахрани достатъчно по залез?

— Не е от ящните.

— А пък ние си нямаме малко-средно, Один — гласът на Трит прозвуча като милувка, — как бих могъл да те обичам пълноценно без Дюа?

— Хайде, хайде — измърмори Один и Трит отново се озадачи от явното смущение на събеседника му от съвсем обикновено излагане на фактите.

— Спомни си — поде Трит, — аз доведох Дюа.

Дали Один си го спомняше? Дали въобще се замисляше за триадата и нейното значение? Понякога Трит се чувствуваше толкова разстроен, че можеше… можеше… В същност не знаеше какво да направи, но с положителност съзнаваше, че е разстроен. Също като по времето, когато искаше да намерят Емоционална, а Один не предприемаше нищо.

Трит знаеше, че не му се удава да говори с дълги, сложни изречения. Но макар да мълчаха, Родителите мислеха. Мислеха за важни неща. Один винаги разправяше за атоми и енергия. Кого го интересуваха атомите и енергията? Трит мислеше за триадата и за бебетата.

Веднъж Один му бе казал, че броят на Меките постепенно намалява. Това не го ли интересуваше? Не ги ли беше грижа Твърдите? Нима само Родителите проявяваха интерес?

В целия свят имаше само две форми на живот — Меките и Твърдите. И храната лъчеше върху тях.

Веднъж Один му бе казал, че Слънцето им изстива. Имало по-малко храна — бе обяснил, — затова и хората били по-малко. Трит не му повярва. Не усещаше Слънцето да е по-хладно, отколкото през детските му години. Просто хората вече пет пари не даваха за триадите. Имаше прекалено много погълнати от мисли Разсъждаващи, твърде много глупави Емоционални.