Айзък Азимов - Самите богове

Разбира се, като бебе Один бе вършил подобни неща, но никога след като стана юноша.

— Не прави така, Трит — откликна той рязко.

Израстъкът на Трит остана издаден навън, като леко се насочваше.

— Искам да го правя.

Один се събра, колкото е възможно по-плътно, опитваше се да втвърди повърхността си, за да не допусне проникване.

— Аз не желая.

— Защо? — попита Трит с напрегнат глас. — Няма нищо нередно.

Один каза първото нещо, което му мина през главата.

— Заболя ме.

(Не бе изпитал болка. Поне физическа. Но Твърдите винаги избягваха да докосват Меките. Случайното проникване им причиняваше болка, но те бяха изградени по-различно, напълно различно.)

Трит не се остави да го заблудят. В това отношение инстинктът му не можеше да го излъже.

— Не болеше — каза той.

— Ами не е редно по този начин. Трябва ни Емоционална.

А Трит само отвърна упорито:

— Все пак искам да го правим.

Сигурно щеше отново да се случи и Один непременно щеше да склони. Винаги се съгласяваше; вероятно така ставаше и с най-стеснителните Разсъждаващи. Както гласеше старата поговорка: „Всеки или признава, че го прави, или лъже“.

След това Трит го преследваше при всяка среща: ако не е с израстък, то с ръб до ръб. Накрая Один, съблазнен от удоволствието, което му доставяше, започна да го улеснява и се опитваше да заблести. Удаваше му се по-добре, отколкото на Трит. Горкият Трит, с безкрайно повече желание, раздразнен и напрегнат, успяваше да постигне само едва забележим блясък на места — като парцаливи кръпки.

Один обаче можеше да прозира по цялата си повърхност и подтискаше смущението си, когато се оставяше да потече по Трит. Проникването се ограничаваше с повърхността и Один усещаше как под кожата му пулсират твърдите ръбове на Трит. Усещаше удоволствие, примесено с чувство за вина.

— Слушай, Трит — поде веднъж Один, — вече съм ти казвал, че се нуждаем от Емоционална. Не бива да се сърдиш на нещо, което си е така.

— Тогава да я намерим — отвърна Трит.

Да се намери Емоционална! Простите подтици на Трит винаги го водеха към преки действия. Один не беше сигурен, дали ще успее да му обясни сложността на живота.

— Не е толкова лесно, дясна-брънка — започна той внимателно.

— Твърдите могат да го направят — прекъсна го внезапно Трит.

— Ти си приятел с тях. Помоли ги.

Один се ужаси.

— Не мога да ги моля. Времето — продължи той, като несъзнателно възприе поучаващия си тон — още не е настъпило, защото в противен случай сигурно щях да го усетя. Дотогава…

Трит не го слушаше.

— Аз ще ги помоля — заяви той.

— Не — рече Один ужасен. — Не се намесвай. Казвам ти, че още не е дошло времето. Трябва да се погрижа за образованието си. Лесно е да си Родител и да не трябва нищо да учиш, но…

Съжали в мига, в който го изрече, и в същност това беше лъжа. Просто не искаше да направи нищо, което би могло да обиди Твърдите и да попречи на полезната му връзка с тях. Трит обаче не даваше никакви признаци, че това го интересува, и на Один му мина мисълта, че другият не вижда никакъв смисъл или заслуга в това да научи нещо, което не знае и по начало не би възприел като обида, ако му се изтъкне този факт.

Обаче проблемът за Емоционална продължаваше да възниква. Понякога опитваха да се проникват взаимно. С течение на времето желанието им се засилваше. Никога не изпитваха пълно задоволство, макар да им доставяше удоволствие и всеки път Трит настояваше за Емоционална. А Один потъваше по-дълбоко в учението, сякаш в него търсеше защита срещу този проблем.

И все пак понякога почти се изкушаваше да сподели грижите си с Лостън.

Лостън беше Твърдия, когото познаваше най-добре; той проявяваше най-голям личен интерес към него. Всички Твърди си приличаха много, защото не се изменяха; никога не се променяха; формата им оставаше постоянна. Очите им винаги си стояха, където си бяха и на същото място за всички. Кожата им не беше съвсем твърда, но напълно непрозрачна, никога не заблестяваше, не губеше очертанията си, в нея не можеше да прониква друга кожа от същия вид. Не бяха по-едри от Меките, но тежаха повече. Веществото им беше значително по-плътно и трябваше да се отнасят внимателно към податливите тъкани на Меките.

Веднъж, когато беше малък, съвсем малък, и тялото му се преливаше почти толкова свободно, колкото и тялото на сестра му, към него се обърна един от Твърдите. Никога не разбра кой е бил, но в по-късния си живот научи, че всички Твърди проявяват интерес към бебетата-Разсъждаващи. Один посегна към Твърдия от чисто любопитство. Твърдия отскочи, а след това Родителя смъмри Один, защото се бе опитал да докосне Твърдия.