Айзък Азимов - Самите богове

Меките трябваше да съсредоточат вниманието си върху важните неща в живота — точно така постъпваше Трит, Стремеше се да върши работата на триадата. Появи се бебето-ляво, после бебето-дясно. Те растяха благополучно. Но трябваше да си имат и бебе-средно. То най-трудно се зачеваше, а без бебе-средно нямаше да се оформи нова триада.

Защо Дюа беше особена? Винаги е била трудна, но напоследък ставаше нетърпима.

Трит изпита неясно чувство на гняв срещу Один. Один винаги се изразяваше със сложни думи. А Дюа го слушаше. Один с удоволствие говореше безкрайно на Дюа, сякаш и двамата бяха Разсъждаващи. А това не беше добре за триадата.

Один трябваше да постъпва по-разумно.

Винаги Трит поемаше грижите върху себе си. Той вършеше всичко, което е необходимо. Один беше приятел с Твърдите, но не им казваше нищо. Нуждаеха се от Емоционална, а Один не искаше нищо да им обясни. Разговаряше с тях за енергия, а не за нуждите на триадата.

Тогава Трит реши проблема. С гордост си го припомни. Видя Один да разговаря с един от Твърдите и се приближи към тях. Прекъсна ги, без да му трепне гласа, и каза:

— Нуждаем се от Емоционална.

Твърдия се обърна, за да го изгледа. Трит никога не се бе доближавал толкова до Твърд. Беше монолитен. Когато само част от него се помръднеше, цялото му тяло се завърташе. Имаше израстъци, които можеха да се движат самостоятелно, но никога не променяха формата си. Не можеха да се преливат, бяха неправилни и грозни. Твърдите не обичаха да ги докосват.

— Така ли, Один? — попита Твърдия.

Не заговори с Трит.

Один се сплеска ниско към земята: Трит никога не го бе виждал толкова сплеснат.

— Моята дясна-брънка е прекалено ревностен. Той е… — заекна, изпъхтя и не можа да продължи.

Но Трит не премълча.

— Не можем да се сливаме без Емоционална — обясни той.

Знаеше, че Один е онемял от смущение, но съвсем не го беше грижа. Времето беше настъпило.

— Е, ляв-скъпи — обърна се Твърдия към Один, — и ти ли изпитваш същото чувство?

Твърдите говореха като Меките, но по-грубо и с по-малко оттенъци. Говорът им беше неприятен за слуха. Трит ги намираше изобщо за груби, макар че Один изглежда беше свикнал с тях.

— Да — отвърна накрая Один.

Твърдия най-после се обърна към Трит.

— Припомни ми, младежо-десен. От колко време сте заедно с Один?

— Достатъчно дълго — заяви Трит, — за да заслужаваме Емоционална. — Решително запази формата си ъгловата. Не допусна да го уплашат. Въпросът беше прекалено важен. Добави: — Казвам се Трит.

На Твърдия изглежда му стана забавно.

— Да, изборът се оказа добър. Двамата с Один си подхождате, но това прави по-труден подбора на Емоционална. Почти сме взели решение. Или поне аз отдавна съм решил, но трябва да се убедят и другите. Имай търпение, Трит.

— Уморих се от търпение.

— Зная, но въпреки това потърпи — на Твърдия отново му стана забавно.

Когато си отиде, Один се надигна и от гняв изредя.

— Как можа да го направиш, Трит? Знаеш ли кой беше?

— Един от Твърдите.

— Това беше Лостън. Моят личен учител. Не искам да го ядосвам.

— Защо ще се гневи? Аз бях учтив.

— Е, няма значение. — Один зае нормалната си форма. Това означаваше, че вече не е ядосан. (Трит изпита облекчение, макар че се постара да не го покаже.) — Крайно неудобно е моят глупав-десен да дойде и да заговори с моя Твърд.

— Защо тогава сам не го направи?

— Има нещо като подходящо време.

— Но за теб времето никога не е подходящо.

После обаче отъркаха повърхностите си, преустановиха спора и скоро след това се появи Дюа.

Лостън я доведе. Трит нищо не разбра; въобще не погледна Твърдия. Взираше се само в Дюа. Но после Один му разправи, че Лостън я е довел.

— Виждаш ли? — каза Трит. — Аз го помолих. Затова я доведе.

— Не — възрази Один. — Настъпи времето. Щеше да я доведе дори и никой от двамата ни да не беше говорил с него.

Трит не му повярва. Беше напълно уверен, че Дюа е при тях само заради неговата постъпка.

Наистина, в света никога не е имало същество като Дюа. Трит беше виждал много Емоционални. Всичките бяха привлекателни. Би приел всяка от тях за правилно сливане. Но след като видя Дюа, разбра, че никоя от другите нямаше да им допадне. Само Дюа. Само Дюа.

А Дюа знаеше точно какво да прави. Точно. По-късно сподели с тях, че никой не й е показвал. Никой никога не бе говорил с нея по този въпрос. Дори другите Емоционални не бяха й разправяли, защото ги отбягваше.

И въпреки това, когато тримата бяха заедно, всеки знаеше как да постъпва.