Айзък Азимов - Самите богове

Не, почакайте, Один изживяваше наслада от учението — от интелектуалното си развитие, както той го наричаше. От време на време Дюа изпитваше нещо подобно и това й беше достатъчно, за да разбере значението му; макар да се различаваше от сливането, то можеше да служи като негов заместител, поне доколкото Один можеше да се лиши от сливане.

Но не беше така с Трит. За него съществуваха само сливането и децата. И когато ограниченият му ум се насочеше натам, Один отстъпваше и се налагаше Дюа да се примирява.

Веднъж тя се разбунтува.

— Но какво става, докато се сливаме? Минават часове, понякога дни, преди да се свестим. Какво става през цялото това време?

Трит придоби наскърбен вид.

— Винаги е така. Така трябва да бъде.

— Не ми харесва нищо, което се налага да бъде така. Искам да зная защо.

Один сякаш се смути. Половината си живот прекарваше в смущение.

— Слушай, Дюа — поде той, — необходимо е. Заради… децата. — Сякаш започна да пулсира, когато изрече думата.

— Е, не пулсирай — сряза го Дюа. — Вече сме възрастни, сливали сме се не зная колко пъти и на всички ни е известно, че се прави, за да имаме деца. Можеш направо да го кажеш. Защо отнема толкова време — това искам да разбера?

— Защото е сложен процес — отвърна Один, като продължаваше да пулсира. — Защото е нужна енергия, Дюа, необходимо е много време, за да се създаде дете, и дори когато се сливаме по-продължително, не винаги успяваме. При това нещата се влошават… Не само за нас — прибави той бързо.

— Влошават ли се? — намеси се Трит загрижено, но Один не им разправи нищо повече.

Накрая се роди дете, бебе-Разсъждаващ, което се носеше насам-натам, изредяваше, тримата се прехласваха и дори Один го вземаше и му позволяваше да променя формата си в ръцете му толкова време, колкото отпускаше Трит. Защото именно Трит, разбира се, го инкубира през дългия период на предоформянето; Трит го отдели от себе си, когато пое независимото си съществуване; и Трит се грижеше за него през цялото време.

След това Трит често не беше с тях и това, неизвестно защо, доставяше удоволствие на Дюа. Увлечението на Трит я дразнеше, но увлечението на Один — много странно — й беше приятно. Все по-ясно разбираше неговата… значимост. В Разсъждаващите имаше нещо, което им даваше възможност да отговарят на въпроси, а някак си у Дюа непрекъснато се пораждаха въпроси към него. Той й отговаряше с по-голяма готовност, когато Трит не присъствуваше.

— Защо продължава толкова дълго, Один? Не ми харесва да се сливам и след това да не зная какво е ставало в продължение на няколко дни.

— В пълна безопасност сме, Дюа — отговори й Один. — Хайде, нали никога нищо не ни се е случвало? Нали не си чула някога да е станало нещо с друга триада? Освен това не бива да задаваш въпроси.

— Защото съм Емоционална ли? Защото другите Емоционални не задават въпроси?… Ако искаш да знаеш, не мога да понасям другите Емоционални и искам да питам.

Напълно добре съзнаваше, че Один я гледа, сякаш никога не е виждал друга толкова привлекателна личност, и че ако Трит беше с тях, веднага щяха да започнат сливане. Дори си позволи да изредее — не много, но доловимо, със съзнателно кокетство.

— Навярно няма да разбереш обяснението, Дюа. Необходима е много енергия, за да се запали нова искрица живот.

— Често споменаваш енергията. Какво е тя точно?

— Ами онова, с което се храним.

— Защо тогава не казваш храна?

— Защото храна и енергия не са съвсем едно и също. Нашата храна идва от Слънцето и това е вид енергия, но има и други видове енергия, които не са храна. Когато се храним, трябва да се разстелем и да абсорбираме светлината. Най-трудно е за Емоционалните, защото те са значително по-прозрачни; с други думи светлината се стреми да преминава през тях вместо да се абсорбира.

Дюа си помисли, че е прекрасно да ти го обяснят. В същност знаеше онова, което й описваше, но не познаваше точните думи, дългите научни термини, известни на Один. С обясненията всичко, което се случваше, ставаше по-ясно и по-смислено.

Сега като възрастна вече не се боеше от детинските закачки, споделяше престижа като част от триадата на Один и понякога се опитваше да се присъединява към другите Емоционални, да издържа на брътвежа и стълпяванията им. Все пак от време на време изпитваше нужда да се нахрани по-обилно, отколкото обикновено, а и това спомагаше за по-добро сливане. Имаше някаква радост — понякога тя почти започваше да изпитва удоволствието, което другите получаваха — в това да се плъзгаш и наместваш, за да се подложиш на слънчевата светлина; в чревоугодническото свиване и уплътняване, за да абсорбираш по-ефикасно и по-пълно топлината.