Айзък Азимов - Фондацията

Хардин се изсмя.

— По-големи количества! Нямаме големи количества дори желязо. Злато! Ето, погледнете парите ни — той подхвърли на посланика една монета.

Хаут Родрик я опипа и се вгледа в нея.

— От какво е? От стомана ли?

— Правилно.

— Не разбирам.

— Терминус е планета, на която няма почти никакви метали. Всичко внасяме. Поради това нямаме злато и нищо, с което да плащаме, освен ако искате няколко хиляди бушела картофи.

— Ами тогава — промишлени стоки.

— Без метал? От какво да правим машините си? Настъпи пауза, после Пирен подхвана отново:

— Целият този спор е далеч от същността. Терминус не е планета, а научна фондация, която изготвя голяма енциклопедия. Космосът да ме вземе, човече, нямате ли никакво уважение към науката?

— Енциклопедиите не печелят войни — смръщи вежди Родрик. — Значи напълно непроизводителен свят — и при това почти незаселен. Ами тогава можете да заплатите със земя.

— Какво искате да кажете? — попита Пирен.

— Този свят е почти празен, а незаетата земя е може би плодородна. На Анакреон има много благородници, които биха пожелали да прибавят още земя към владенията си.

— Не можете да предлагате подобно…

— Няма нужда да изглеждате толкова разтревожен, доктор Пирен. Има достатъчно за всички ни. Ако се стигне дотам, докъдето ще се стигне, и ако вие ни сътрудничите, вероятно ще се погрижим да не загубите нищо. Хората могат да се удостояват с титли и да им се дават владения. Струва ми се, че ме разбирате.

— Благодаря! — присмя се Пирен. Тогава Хардин запита находчиво:

— Ще може ли Анакреон да ни снабдява с необходимите количества плутоний за нашата атомна електроцентрала? Имаме запаси само за няколко Години.

Пирен пое шумно въздух и няколко минути всички мълчаха. Когато хаут Родрик заговори, гласът му беше съвсем различен отпреди.

— Вие притежавате атомна енергия?

— Разбира се. Какво необичайно има в това? Струва ми се, че атомната енергия е вече на петдесет хиляди години. Защо да нямаме? Само дето е малко трудно да си доставяме плутоний.

— Да.. да. — Посланикът помълча, после добави, сякаш се чувстваше неловко: — Е, джентълмени, ще продължим разговора утре. Сега ще ме извините…

Пирен се загледа след него и процеди през зъби:

— Какво нетърпимо тъпоумно магаре! Този…

— Съвсем не е — прекъсна го Хардин. — Той просто е продукт на средата си. Едва ли разбира нещо повече от „Аз имам оръжие, а ти нямаш“.

Пирен се нахвърли вбесен върху него.

— Какво, за Космоса, искаше да кажеш, като се разприказва за военни бази и данъци? Да не си полудял?

— Не. Само му отпуснах въжето и го оставих да говори. Забеляза, нали, че издаде истинските намерения на Анакреон, тоест Терминус да се раздели на поземлени владения. Разбира се, нямам намерение да го допусна.

— Ти не възнамеряваш. Ти. А кой си ти? И мога ли да попитам какво имаше предвид, когато се разприказва за нашата атомна електроцентрала? Та точно това може да ни превърне в интересна цел за военни действия.

— Да — захили се Хардин. — Военна цел, от която трябва да се стои надалеч. Не е ли ясно защо повдигнах въпроса? По този начин се потвърдиха доста силните подозрения, които имах.

— И какви са те?

— Че икономиката на Анакреон вече не се гради върху атомна енергия. Ако притежаваха атомна енергия, нашият приятел несъмнено щеше да знае, че плутоният, освен в древната традиция, не се използва в енергетиката. А от това следва, че и всички други в периферията вече не разполагат с атомна енергия. Сигурно е, че Смирно няма, защото в противен случай Анакреон нямаше да спечели повечето битки в неотдавнашната им война. Интересно, не ти ли се струва?

— Хайде де! — Пирен си тръгна в дяволски лошо настроение, а Хардин се усмихна кротко. Той хвърли остатъка от пурата и погледна нагоре към ширналата се Галактика. „Върнали са се към петрола и въглищата, нали?“ — измърмори си той, а ако имаше и други мисли, залази ги за себе си.

Когато Хардин отрече, че „Джърнал“ е негов, технически може би беше прав, но нищо повече. Хардин беше водещият дух в стремежа Терминус да се включи в една автономна община — беше избран за първия й кмет, — затова нямаше нищо изненадващо, че макар нито една акция на „Джърнал“ да не беше на негово име, той контролираше над близо шестдесет процента от тях по заобиколни пътища.

Имаше такива начини.

Поради това, когато Хардин започна да подмята на Пирен, че трябва да му се разреши да присъства на заседанията на Управителния съвет, не беше просто съвпадение, че и „Джърнал“ поде подобна кампания. Тогава се състоя първият масов митинг в историята на Фондацията, на който се настоя градът да бъде представен в „националното“ правителство.