Айзък Азимов - Фондацията

Прекъснаха го с викове.

— Най-напред е енциклопедията — изръмжа Краст. — Ние имаме да изпълняваме мисия.

— По дяволите мисията! — викна Хардип — Може да е било така преди петдесет години. Но сега живее ново поколение.

— Какво общо има това с положението? — рече Пирен. — Ние сме учени.

Хардин се възползва от удобния случай.

— Така ли е всъщност? Приятна халюцинация, нали? Вашата групичка е пример за онова, което куца от хиляди години в цялата Галактика. Но що за наука е да си затворен тук за векове и да класифицираш трудовете на учени о г последното хилядолетие? Не сте ли мислили никога да продължите работата, да разширите техните познания, да ги усъвършенствате? Не! Вие сте напълно щастливи в бездействието си. Същото се отнсая за цялата Галактика и е така от Космос знае колко време. Затова Периферията се бунтува; затова съобщенията се разпадат; затова дребните войни стават вечни; затова цели системи губят атомната енергия и се връщат към варварската техника на химическата енергия. Ако ме питате — викна той, — Галактиката отива по дяволите!

Хардин млъкна и се отпусна в креслото, за да си поеме дъх, като не обръщаше внимание на двамата или тримата, които се опитваха едновременно да му отговорят. Краст превзе думата.

— Не зная какво се опитваш да спечелиш с истеричните си изказвания, господин кмете. Явно е, че не внасяш нищо конструктивно в обсъждането. Предлагам, господин председател, бележките на преждеговорившия да не се вземат под внимание и обсъждането да продължи оттам, където бе прекъснато.

Джорд Фара се размърда за първи път. Досега не бе взел участие в спора дори и в най-разгорещения му етап. Но сега тромавият му глас, толкова тромав, колкото и сто и четиридесет килограмовото му тяло, избухна с дебел бас.

— Не забравихме ли нещо, джентълмени?

— Какво? — попита Пирен недоволно.

— Че след един месец ще честваме нашата петдесетгодишнина. — Фар притежаваше способността да изрича с голяма задълбоченост и най-явните баналности.

— Какво от това?

— А на тази годишнина — продължи невъзмутимо Фара — ще се отвори криптата на Хари Селдън. Мислили ли сте някога какво може да се окаже в криптата?

— Не зная. Обичайните неща. Може би банална поздравителна реч. Мисля, че не трябва да се отдава голямо значение на криптата, макар „Джърнал“ — той изгледа гневно Хардин, а последният му се усмихна — да се опита да вдигне голям шум около нея. Аз прекратих усилията му.

— Аха! — възкликна Фара. — Но може да не си прав. Не ви ли прави впечатление… — той замълча и опря пръст в закръгления си малък нос, — че криптата се отваря в много подходящо време?

— Искаш да кажеш много неподходящо време — измърмори Фулъм. — Имаме си други грижи.

— Други неща, по-важни от послание на Хари Селдън? Не смятам. — Фара придобиваше все по-тържествен вид и Хардин го изгледа замислено. Накъде избиваше?

— Всъщност — продължи Фара със задоволство — всички, изглежда, забравяте, че Селдън е най-великият психолог на нашето време и че е основател на Фондацията. Разумно е да се приеме, че е използвал собствената си наука, за да определи вероятния ход на историята в най-близко бъдеще. Ако го е направил, както изглежда, повтарям, той сигурно ще е намерил начин да ни предупреди за опасността и може би да ни посочи разрешение. Знаете, че той е държал много на енциклопедията.

Преобладаваше атмосфера на озадачено съмнение. — Ами тогава — замънка Пирен — не зная. Психологията е голяма наука, но… в момента сред нас няма психолози, струва ми се. Имам чувството, че се движим върху несигурна почва.

Фара се обърна към Хардин.

— Ти не следва ли психология при Алурин?

— Да — отвърна полузамечтано Хардин, — но не завърших. Уморих се от теорията. Исках да стана инженер-психолог, но нямахме необходимите средства, затова се заех със следващото най-добро — преминах в политиката. На практика е почти същото.

— Е, какво мислиш за криптата?

— Не зная — отвърна предпазливо Хардин.

През останалата част от заседанието той не каза дума повече, макар отново да заговориха за канцлера на Империята. Всъщност дори не ги слушаше. Беше поел по ново разклонение и нещата започваха да се изясняват — поне малко. Дребни подробности съвпадаха — една или две. И психологията беше ключът. Беше сигурен в това. Отчаяно се опитваше да си спомни теорията на психологията, която бе изучавал навремето — и още в началото се добра до нещо правилно.