Айзък Азимов - Фондацията

Накрая Пирен се предаде с нежелание.

Хардин, седнал в края на масата, си мислеше лениво какво правеше учените толкова лоши администратори. Може би просто прекалено бяха свикнали да боравят с доказани факти и съвсем не умееха с променящи се хора. Независимо от това сега от лявата му страна седяха Томаз Сът и Джорд Фара, а от дясната — Лъндин Краст и Йейт Фълам; самият Пирен беше на председателското място. Разбира се, познаваше ги всичките, но за случая те сякаш се бяха надули още повече.

Хардин почти задряма по време на началните формалности, но се сепна, когато Пирен като подготовка отпи от чашата с вода пред себе си и поде:

— Имам голямото удоволствие да мога да уведомя Съвета, че след последното ни заседание получих съобщение, според което лорд Доруин, канцлер на Империята, ще пристигне на Терминус след две седмици. Можем да смятаме за сигурно, че отношенията ни с Анакреон ще бъдат изгладени до пълното ни удовлетворение веднага щом императорът бъде уведомен за положението. — Той се усмихна и се обърна през дългата маса към Хардин. — Такава информация бе предадена на „Джърнал“.

Хардин се захили под мустак. Очевидно желанието на Пирен да изтърси тази информация пред него беше една от причините да го приемат в светая светих.

— Като оставим настрана — рече Хардин спокойно — общите приказки, какво очаквате да направи лорд Доруин?

Отговори Томаз Сът. Той имаше лошия навик, когато беше в тържествено настроение, да се обръща към хората в трето лице.

— Съвсем явно е — забеляза той, — че кметът Хардин е професионален циник. Той едва ли не съзнава, че е крайно невероятно императорът да допусне да бъдат нарушени личните му права.

— Защо? Какво би направил, в случай че ги нарушат? Всички се размърдаха раздразнено.

— Нямаш думата — заяви Пирен и добави: — Освен това правиш изказвания, намирисващи на измяна.

— Да смятам ли, че ми е отговорено?

— Да! Ако нямаш какво повече да кажеш…

— Не бързай да правиш заключения. Бих искал да задам един въпрос. Освен този дипломатически ход, който я докаже нещо, я не, предприето ли е някакво конкретно действие, за да се предотврати заплахата от Анакреон?

Йейт Фулъм прекара ръка по яркочервените си мустаци.

— Ти виждаш там заплаха, така ли?

— А ти?

— Едва ли — отвърна той снизходително. — Императорът…

— Велики Космос! — Хардин се раздразни. — Какво е това? Непрекъснато някой споменава „императора“ или „Империята“, сякаш са магически думи. Императорът се намира на петдесет парсека и се съмнявам дали въобще го е грижа за нас. Но дори и да го е грижа, какво може да направи? Останките от кралската флота в този района сега са в ръцете на четирите кралства и Анакреон е взел своя дял. Слушайте, ние трябва да се бием с оръжия, а не с думи. Разберете добре. Досега получихме два месеца отсрочка главно защото Анакреон остана с впечатлението, че разполагаме с атомни оръжия. Е, всички знаем, че това е дребна безобидна лъжа. Притежаваме атомна енергия, но само за граждански цели, и при това твърде малко. Те скоро ще го научат и ако мислите, че ще се оставят да ги коткаме, грешите.

— Драги ми сър…

— Почакай, не съм свършил. — Хардин се разгорещяваше. Това му хареса. — Много добре е да се замесват канцлери, но още по-добре ще бъде да включим няколко големи респектиращи обсадни оръдия, които ще могат да изстрелват красиви атомни бомби. Загубихме два месеца, джентълмени, а може и да нямаме още два за губене. Какво предлагате да се направи?

Лъндин Краст сбръчка гневно дългия си нос и каза:

— Ако предлагаш да се милитаризира Фондацията, не искам да чуя нито дума повече. Това би отбелязало откритото ни навлизане в областта на политиката. Ние, господин кмете, сме научна фондация и нищо друго.

— Освен това — добави Сът — той не съзнава, че за да се произвеждат оръжия, ще означава да се изтеглят хора — ценни хора — от енциклопедията. Каквото и да се случи, това не може да стане.

— Съвсем вярно — съгласи се Пирен. — Енциклопедията е на първо място… винаги.

Хардин изстена негласно. Управителният съвет, изглежда, боледуваше от остра мозъчна енциклопедичност.

— Дали Съветът въобще някога се е замислял — изрече той с леден глас, — че Терминус може да има и други интереси освен енциклопедията?

— Не смятам, Хардин — отвърна Пирен, — че Фондацията може да има каквито и да е други интереси освен енциклопедията.

— Аз не казах Фондацията, а Терминус. Опасявам се, че не разбирате положението. На Терминус живеят над един милион души, а не повече от сто и петдесет хиляди работят пряко за енциклопедията. За останалите от нас гова е родина. Ние сме родени тук. Тук живеем. В сравнение с фермите, къщите и заводите ни енциклопедията означава твърде малко за нас. Искаме те да бъдат опазени…