Айзък Азимов - Фондацията

Заместник-префектът Анселм приемаше приветствията с вежливото безразличие на войник и благородник.

— И този град е целият ви свят? — обърна се той към Хардин.

Хардин повиши глас, за да го чуят въпреки големия шум.

— Ние сме млад свят, Ваше превъзходителство. През кратката ни история малко членове на висшата аристокрация са посещавали нашата планета. Затова е и този ентусиазъм.

Явно беше, че „висшата аристокрация“ не разбира от ирония, когато се сблъска с нея.

— Основан преди петдесет години — рече замислено той. — Тук има доста неизползвани земи, кмете. Никога ли не сте мислили да ги разпределите в имения?

— Засега не е необходимо. Ние сме изключително централизирани; налага се заради енциклопедията. Може би някой ден, когато нарасне населението…

— Странен свят! Нямате ли селяни?

Хардин помисли, че не е необходима голяма проницателност, за да се разбере, че негово превъзходителство прави доста несръчни опити да го поразпита.

— Не… нито аристокрация — отвърна той нехайно.

Родрик повдигна вежди.

— А вашият ръководител… човекът, с когото ще се срещна?

— Имате предвид доктор Пирен? Да! Той е председател на Управителния съвет и личен представител на императора.

— Доктор? Няма ли друга титла? Учен? И той стои по-високо от обществените власти?

— Разбира се — отговори любезно Хардин. — Всички ние сме повече или по-малко учени. Всъщност ние сме по-скоро научна фондация, отколкото свят… и сме под пряката власт на императора.

Последният израз беше леко натъртен и това, изглежда, пообърка заместник-префекта. През останалия бавен преход до площад „Енциклопедия“ той мълча замислен.

Макар Хардин да се отегчаваше целия следобед и последвалата вечер, той изпита задоволство, когато разбра, че Пирен и хаут Родрик, които се запознаха, уверявайки се взаимно на висок глас в уважение и почит, доста повече ненавиждаха съвместното си пребиваване.

Хаут Родрик бе изслушал с безжизнен поглед лекцията на Пирен по време на „инспекционната обиколка“ в сградата на енциклопедията. С учтива и празна усмивка бе слушал той прибързания говор на Пирен, докато минаваха през огромния склад със справочни филми и многобройни прожекционни зали. Едва след като бяха преминали етаж по етаж през наборните, редакционните, издателските и филмовите отдели, той направи първото си съдържателно изказване.

— Всичко това е много интересно — заяви той, — но ми изглежда странно занимание за възрастни хора. Каква е ползата?

Хардин забеляза, че Пирен не намери отговор за такава забележка, макар изразът върху лицето му да беше съвсем красноречив.

Вечерята беше сякаш огледален образ на събитията от следобеда, защото хаут Родрик не даде на никого да проговори, а през цялото време описваше — в най-дребни технически подробности и с голямо увлечение — собствените си подвизи в качеството си на началник на батальон по време на неотдавнашната война между Анакреон и съседното, наскоро провъзгласено кралство Смирно.

С подробностите по действията си заместник-префектът приключи едва когато свърши вечерята и по-нисшите официални лица един по един се бяха измъкнали. Последното триумфално описание на разбити космически кораби бе направено, когато той, придружен от Пирен и Хардин, излезе на балкона и се отпусна на един стол сред топлия въздух на лятната вечер.

— А сега — поде той с грубовато добродушие, — да преминем към по-сериозни въпроси.

— Разбира се –.измърмори Хардин, като запали дълга пура от тютюн от Вега („Не останаха много“, помисли си той) и закрепи стола си на задните два крака.

Галактиката грееше високо в небето и мъгливите й очертания мързеливо се протягаха от единия до другия хоризонт. В сравнение с нея малкото звезди тук, в самия край на света, бяха незначителни блещукащи светлинки.

— Разбира се — поде заместник-префектът, — всички официални обсъждания… подписването на документи и други подобни технически въпроси… ще станат пред… Как наричате вашия Съвет?

— Управителен съвет — отвърна хладно Пирен.

— Странно име! Както и да е, това остава за утре. Но още сега можем като между мъже да поразчистим почвата. Какво ще кажете?

— А това означава… — подкани го Хардин.

— Ето какво. Тук, в Периферията, нещата леко се поизмениха и статутът на вашата планета стана малко несигурен. Ще бъде много удобно, ако успеем да се споразумеем за настоящото положение. Между другото, кмете, имате ли още една от тези пури?