Айзък Азимов - Фондацията

— Не разбирам.

— Ще разбереш. — Набръчканото лице на Селдън придоби едновременно спокоен и уморен вид. — Повечето ще заминат за Терминус, но някои ще останат. Лесно ще се уреди. Но що се отнася до мен — и той завърши с шепот, така че Гаал едва го чу, — с мен е свършено.

Люис Пирен работеше усърдно на бюрото си в единствения добре осветен ъгъл на стаята. Работата трябваше да се съгласува. Усилията да се организират. Беше необходимо нишките да се заплетат в структура.

Вече петдесет години; петдесет години, за да се организират и да създадат Фондацията на енциклопедията номер едно като гладко работеща единица. Петдесет години, за да съберат суровия материал. Петдесет години за подготовка.

Това беше направено. След пет години щеше да се отпечата първият том на най-монументалния труд, който въобще е бил замислян в Галактиката. А после, на периоди от десет години — редовно като по часовник — том след том. А с тях ще има и приложения; специални статии по въпроси от текущ интерес, докато…

Пирен се размърда неспокойно, когато зумерът на бюрото му дразнещо забръмча. Беше почти забравил за срещата. Натисна бутона за отваряне на вратата и с ъгълчето на окото си видя да влиза едрата фигура на Салвор Хардин. Пирен не вдигна поглед.

Хардин се усмихна на себе си. Той бързаше, не беше толкова глупав, че да се обиди от пренебрежителното отношение на Пирен към всички или всеки, който го безпокоеше по време на работа. Потъна в креслото от другата страна на бюрото и зачака.

Писецът на Пирен издаваше съвсем лек звук, когато пробягваше по хартията. С изключение на него — нито движение, нито звук. Тогава Хардин извади от джоба си монета на стойност два кредита. Подхвърли я и повърхността й от неръждаема стомана улови отблясъци светлина, докато се въртеше във въздуха. Хвана я и отново я хвърли, като наблюдаваше лениво бляскащите отражения. Неръждаемата стомана беше добро разменно средство на планета, на която всичкият метал трябваше да се внася.

Пирен повдигна поглед и премига.

— Престани! — каза той раздразнено.

— А!

— Това дяволско подхвърляне на монетата. Престани!

— Охо! — Хардин пъхна металното дискче в джоба си. — Нали ще ми кажеш, когато си готов? Обещах да се върна на заседанието на Градския съвет, преди да поставят на гласуване проекта за нов акведукт.

Пирен въздъхна и се отблъсна от бюрото.

— Готов съм. Но се надявам, че няма да ме отегчаваш с работите на града. Моля те, сам се погрижи за тях. Енциклопедията отнема цялото ми време.

— Чу ли новината? — попита флегматично Хардин.

— Каква новина?

— Новината, която се получи преди два часа по приемателя на ултракъси вълни на Терминус сити. Кралският наместник на префекта на Анакреон се е самопровъзгласил за крал.

— Е? Какво от това?

— Сега сме откъснати от вътрешните райони на Империята — отвърна Хардин. — Очаквахме го, но от това положението не става по-добро. През Анакреон минава последният ни останал търговски маршрут към Сантани, Трантор и дори самата Вега! Откъде ще взимаме метал? През последните шест месеца не сме успели да получим нито една пратка стомана или алуминий, а сега няма да можем да получим нищо освен по благоволението на краля на Анакреон.

Пирен изцъка няколко пъти с уста.

— Тогава ги доставяйте чрез него.

— Но ще можеш ли? Слушай, Пирен, според хартата, с която е била основана Фондацията, Управителят съвет на Комитета по енциклопедията получава цялата административна власт. Аз като кмет на Терминус сити имам достатъчно власт да изсекна собствения си нос и може би да кихна, ако подпишете заповед, която ми го разрешава. В такъв случай вие трябва да решите. От името на града, чието благоденствие зависи от непрекъснатата търговия с Галактиката, те моля да свикаш извънредно заседание…