Айзък Азимов - Фондацията

— Спри! Няма място за предизборни речи. Виж какво, Хардин, Управителният съвет не е забранил да се създаде общинско управление на Терминус. Разбирам, че такова е необходимо поради увеличаване на населението, откакто Фондацията бе създадена преди петдесет години, и поради все по-големия брой хора, които се занимават с дейности, несвързани с енциклопедията. Но това не означава, че първата и единствената цел на Фондацията вече не е да издаде окончателната енциклопедия на всички човешки познания. Ние сме поддържана от държавата институция, Хардин. Не можем, не трябва, няма да се намесваме в местната политика.

— Местната политика! В името на левия палец от крака на императора, Пирен, това е въпрос на живот и смърт. Планетата Терминус не е в състояние сама да поддържа машинна цивилизация. Липсва й метал. Знаеш го. В скалите по повърхността й няма и следа от желязо, мед, алуминий и почти нищо друго. Какво, мислиш, ще стане с енциклопедията, ако този така наречен крал на Анакреон ни притисне?

— Нас? Не забравяш ли, че сме под прякото управление на самия император? Ние не сме част от префектурата Анакреон, нито от каквато и да е друга префектура. Запомни го! Ние сме част от личните владения на императора и никой не може да ни докосне. Империята е в състояние да защитава своите хора.

— Защо тогава не предотврати размирничеството на имперския наместник на Анакреон? И само на Анакреон ли? Поне двадесет от най-външните префектури на Галактиката, всъщност цялата Периферия, са започнали да вършат каквото си искат. Казвам ти, дяволски несигурен съм, че Империята е в състояние да ни защити.

— Глупости! Имперски — наместници, крале — каква е разликата? Империята винаги е била разяждана от политика и различни хора постоянно са дърпали на една или друга страна. Наместници са се бунтували и дори императори са били сваляни или убивани и преди. Но какво общо има това със самата Империя? Не обръщай внимание, Хардин. Не е наша работа. На първо и на последно място ние сме учени. И единствената ни грижа е енциклопедията. А, да, бях почти забравил, Хардин.

— Какво?

— Направи нещо за този твой вестник! — Гласът на Пирен прозвуча гневно.

— „Джърнал“ на Терминус сити? Не е мой; частна собственост е. Какво е направил?

— От пет седмици вече препоръчва петдесетата годишнина от основаването на Фондацията да стане повод за официален празник и напълно неуместно празнуване.

— А защо не? Радиевият часовник след три месеца ще отвори първата крипта. Аз бих нарекъл това голямо събитие, а ти?

— Но не и повод за глупава парадност, Хардин. Първата крипта и отварянето й засягат само Управителния съвет. Всичко, което е от значение, ще бъде съобщено на народа. Това е окончателно и, моля те. нека се изясни в „Джърнал“.

— Съжалявам, Пирен, но Хартата на града гарантира нещо незначително, известно като свобода на печата.

— Може да е така. Но Управителният съвет не го гарантира. На Терминус аз съм представител на императора, Хардин, и имам пълна власт в това отношение.

Върху лицето на Хардин се появи израз на човек, който наум брои до десет.

— В такъв случай във връзка със статута ти на представител на императора — поде мрачно той — трябва да ти съобщя и една последна новина.

— За Анакреон ли? — Пирен сви устни. Изпитваше раздразнение.

— Да. От Анакреон ще ни изпратят специален посланик. След две седмици.

— Посланик? Тук? От Анакреон? — Пирен се позамисли. — Защо?

Хардин стана и бутна креслото си към бюрото.

— Ще те оставя да отгатнеш — рече той,и напусна най-безцеремонно.

Анселм хаут Родрик — „хаут“ означава „благородна кръв“, — заместник-префект на Пленума и специален посланик на Негово величество краля на Анакреон — плюс още шест титли — бе посрещнат от Хардин на космодрума с целия величествен ритуал на официално правителствено посещение.

С пестелива усмивка и лек поклон заместник-префектът извади бластера си от кобура и го подаде на Хардин с дръжката напред. Хардин отвърна на жеста му с бластер, който бе взел назаем специално за случая. По този начин бяха установени приятелство и взаимно доброжелателство и макар Хардин да забеляза леко издуване под рамото на хаут Родник, той благоразумно премълча.

После наземната кола, в която влязоха, предшествана, заобиколена и последвана от подходящо множество второстепенни официални лица, потегли бавно и церемониално към площад „Енциклопедия“, а по пътя с подобаващ ентусиазъм ги поздравяваше тълпа.