Исабел Алиенде - Кралството на златния дракон

Пема заведе Кейт и Надя до някаква къща, където продаваха саронги, и всяка от тях си купи по три, защото през деня валеше по няколко пъти и трябваше да имат време да ги сушат. Никак не им беше лесно да се научат да увиват плата около тялото си и да го захващат с пояса. Най-напред го стегнаха така, че едва пристъпваха, после пък го оставиха толкова хлабав, че се свличаше при всяко движение. След няколко опита Надя успя да схване техниката, но Кейт приличаше на омотана в плат мумия. Не й се отдаваше да седне и вървеше като каторжник с пранги на краката. Като я видяха, Александър и двамата фотографи прихнаха в неудържим смях, докато писателката се препъваше, мърморейки през зъби и кашляйки.

Кралският дворец беше най-голямата сграда в Тункхала, с над хиляда стаи, разпределени върху три видими и два подземни етажа. Беше разположен стратегически върху висок хълм, до който се стигаше по криволичещ път, обрамчен от гъвкави бамбукови стълбове с молитвени знамена по тях. Зданието беше в изискания стил на всички други къщи, включително най-бедните, но покривите му бяха керемидени, на няколко нива, увенчани със старинни керамични фигури на митологически създания. Балконите, вратите и прозорците бяха изрисувани в невероятни цветове.

Постовите, облечени в жълто и черно, с кожени куртки и шлемове с пера, бяха въоръжени с шпаги, лъкове и стрели. Уанджи обясни, че те им служели по-скоро за украса — истинските полицаи използвали съвременни оръжия. Добави също, че лъкът бил традиционното оръжие в Забраненото кралство, както и най-предпочитаният спорт. В ежегодните състезания участвал дори кралят.

Бяха посрещнати от двама сановници с натруфени дворцови одежди, които ги преведоха през няколко зали, обзаведени само с ниски маси, големи цветни дървени ракли и купчини кръгли възглавници за сядане. Направиха им впечатление религиозните статуи с даровете от свещи, ориз и листенца от цветя. По стените имаше стенописи, някои от тях толкова древни, че мотивите им бяха почти заличени. Видяха неколцина монаси с четки, глинени делви с боя и тънки златни листове да възстановяват фреските с безкрайно търпение. Навсякъде висяха великолепни бродирани гоблени от коприна и сатен.

От двете страни на дългите коридори, през които преминаха се редуваха врати, водещи към помещенията, където се трудеха десетки служители и писари монаси. Компютрите все още не бяха въведени, сведенията на обществената управа се нанасяха в тетрадки на ръка. Имаше и стая за оракулите. Там народът идваше да иска съвети от определени свещеници и монахини, надарени с гадателски способности, които помагаха в моменти на съмнение. За будистите от Забраненото кралство пътят към избавление беше винаги личен и се основаваше на състраданието към всичко съществуващо. Без практика, теорията беше безполезна. С добър водач, наставник или прорицател посоката можеше да бъде променена, както и да се ускорят резултатите.

Свитата пристигна в голяма зала без украшения. В средата й се издигаше огромен Буда от позлатено дърво, чието чело докосваше тавана. Дочуха музика, като от мандолини, но после си дадоха сметка, че това са гласовете на хор от монахини. Мелодията се извисяваше нагоре и все по-нагоре, после внезапно се снижаваше и ритъмът се променяше. Пред внушителната статуя имаше молитвен килим, запалени свещи, пръчици с тамян и кошници с дарове. Следвайки примера на високопоставените си водачи, гостите се поклониха три пъти пред реликвата, допирайки пода с чело.

Кралят ги прие в зала, обзаведена по същия прост и изискан начин, както и останалата част от двореца, но украсена с тъкани платна с религиозни сцени и ритуални маски по стените. От уважение към чужденците, ненавикнали да седят на земята, бяха донесли пет стола.

На паното зад краля беше избродирано животно: за изумление на Надя и Алекс то приличаше поразително на красивите крилати дракони, които двамата бяха видели в сърцето на Амазония, в тепуито, където се намираше Градът на Зверовете. Те бяха последните представители на изчезнал преди хилядолетия вид. Кралският гоблен показваше, че някога тези дракони по всяка вероятност бяха обитавали и Азия.

Монархът носеше туниката от предишния ден, но на главата си имаше някакво причудливо украшение, подобно на платнен шлем. На гърдите му блестеше медальона на властта — старинен златен диск с инкрустирани корали. Беше седнал в поза „лотос“ върху висока половин метър платформа.