Виктория Александър - Вярвай

Гуенивир ти я даде…

Какво беше животът на една асистентка в сравнение с този на една легенда?

… за късмет.

Така или иначе, те щяха да бъдат заедно.

Когато предложеното не може да е по-велико.

Тя посегна и извади ножа от канията му, сега покрита с кръвта на Галахад. Надигна го по-близо към себе си с една ръка, сграбчи камата с другата и я вдигна към гърдите си, точно под гръдната кост.

— Наистина вярвам — прошепна тя. — Моят живот за твоя.

Стисна очи и съсредоточи волята си, любовта си, върху Галахад. Пое си дълбоко въздух и заби камата в плътта си. Прониза я остра болка, но съзнанието й продължаваше да мисли за Галахад. Усети върху ръката си кръвта, сливаща се с неговата, и въпреки това съсредоточеността й не отслабна.

Вярвам.

Ударите на сърцето й отекваха в ушите й. Кръвта пулсираше във вените й. Или може би чуваше неговото сърце? Усещаше неговата кръв? Душата й се втурна към неговата, животът й се сля с неговия и тя вече не правеше разлика между него и себе си. И духът й се сля с неговия. С радост. Те бяха заедно — в нейния свят или в неговия, или в някой друг, неизвестен досега.

И тогава… Нищо.

Сякаш някой бе изключил централното захранване. Болката й изчезна. Чуваше звуците на нощта и шумоленето на дърветата. Мъртва ли беше? Отвори очи и погледна надолу.

Камата я нямаше. Кръвта бе изчезнала. Нейната кръв и неговата.

Очите му се отвориха. Тя изпищя.

— О, Боже, ти си жив!

Очите й се разшириха и сълзи премрежиха погледа й. Хвърли се върху него, докосвайки го с устни, с ръце, за да се увери, че наистина е жив и истински.

— Теса — прошепна Галахад. — Аз…

— Ти си жив. И аз съм жива. — Тя се задъхваше. — Аз… — Погледна към Мерлин. Страхуваше се, че това е някаква ужасна грешка, страхуваше се, че не е. — Какво, по дяволите, стана тук?

Вълшебникът се усмихна.

— Ти наистина искаше да дадеш живота си за неговия, защото сега наистина вярваш в любовта. Знам, че звучи прекалено просто, но е така. Тя е едно от основните неща в живота, стига смъртните да го разберат.

— Сънувах странен сън… — промълви Галахад.

— Глупости. — Теса изгледа подозрително магьосника. — А сега ми кажи истината.

— Хайде, кажи й. Можеш да го направиш. Вече всичко свърши. Всичко — сопна се Вивиан. — Не трябваше да идвам тук. Ако бях държала устата си затворена, тя никога нямаше да…

— Задръж я затворена сега, скъпа моя.

Мерлин я изгледа настойчиво. Тя изсумтя и изчезна в заслепяваща светлина. Мерлин поклати глава.

— Понякога е доста неприятна. Особено сега. — Мерлин гледа Теса известно време, сякаш се чудеше колко може да й каже Най-накрая въздъхна. — Права си. Въпреки това, което казват поетите, само любовта, дори истинската любов, не е достатъчна, за да върне един човешки живот. Нужно е повече. Някъде в родословието ти, преди много поколения, които не би могла да проследиш, си се докоснала до магията.

Тя изсумтя невярващо.

— Майтапиш се.

— Или по-скоро ти си се майтапила.

— Моля?

— Всъщност това е нещо като да си изгърмиш патроните наведнъж. Разбираш ли, скъпа, неизползваната магия се натрупва като добра инвестиция. И най-накрая може да се използва за нещо голямо, което закрива сметката, както беше и в случая. Докато истински, дълбоко в душата си…

— Вярвам — прошепна тя, погледна към Галахад и гласът й омекна: — Как си, Големи човече?

— Всъщност не съм съвсем сигурен. — Той седна и поклати глава. — Сякаш бях тук, но и ме нямаше. Сякаш летях някъде над теб, наблюдавах и чаках. Сън може би или видение.

Тя се втренчи в него.

— Добре ли си?

Той се усмихна и стана.

— Доста свеж.

— Точно така те искам. — Тя хвана ръката му и той й помогна да се изправи. — Трябва да се махаме оттук. Мордред…

— Трябва да се върна незабавно в Камелот. — Изражението на Галахад беше решително. — Трябва да предупредя краля…

— Кралят ще бъде предупреден — прекъсна го Мерлин.

— Тогава трябва да тръгна след Мордред. Това е мой дълг. — Очите му се присвиха. — И мое желание.

— Не, Галахад. Твоите желания нямат значение, а твоят дълг сега е свързан само с търсенето. Както и съдбата ти.

— Мордред повече няма да ти пречи. Ще бъдете в безопасност под моя защита до края на пътуването ви. — Мерлин сви рамене. — Това е най-малкото, което мога да направя. Не съм очаквал, че ще се стигне дотук. Но се случват и такива неща.

Теса пристъпи по-близо до Галахад и той я прегърна.

— А сега какво, мистър Вълшебник?