Виктория Александър - Вярвай

— Мразя това обръщение… — Мерлин ги гледа замислено известно време, после се усмихна и очите му заблестяха в тъмнината. — Не мога да повярвам, че не си го осъзнала, Теса, нито пък ти, Галахад, но вие се справихте с всички предизвикателства на гатанката. — Образът на Мерлин започна леко да избледнява. — Просто съберете парчетата от мозайката… — Останаха само очите му, като звезди в нощта. — Истината ще се разкрие. — Сега дори звездите изчезнаха и остана само гласът му: — И това, което търси всеки човек, ще стане негово.

— Какво иска да каже? — Челото на Галахад се сбърчи замислено.

— Кой знае? — Теса махна косата от лицето си. — Но след като казва, че сме се справили, значи сме се справили.

— Не би трябвало да е трудно да се досетим. — Галахад спря. — Илюзията беше драконът.

— Това е лесно. А какво е неверник?

— Неверник? — Галахад сви рамене. — Човек, който не вярва, еретик.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Значи това съм аз. Аз не вярвах в теб, в магията. — Погледът й срещна неговия. — В любовта.

— А сега вярваш — тихо каза той. — В любовта?

— И във всичко останало.

— Това е неверникът, върнал се в стадото.

— А предложеното, което не може да е по-велико? — Тя се усмихна кисело. — Май за това трябва да получим повече точки. Да видим. Ти беше готов да се откажеш от търсенето заради мен. Аз бях готова да се откажа от свободата си…

— И повече, Теса — гласът му беше тих. — Ти жертва живота си.

— Струваше си.

— Струваше ли си, Теса? — Очите му бяха разтревожени. — Ти предложи живота си и аз оживях. Но изгуби скъпоценна дарба, за да ме спасиш. Не съжаляваш ли?

— Не можеш да съжаляваш, че си изгубил нещо, което така и не си знаел, че притежаваш. — Странно. Той наистина не разбираше колко много го обича. — Особено когато запазваш това, което най-много цениш.

— Теса. — Той целуна нежно устните й. — Ти си моята душа. Това е разкритата истина.

— Мисля, че трябва да получим повече точки и за разкритата истина. — Тя също го целуна. — Ето защо е било цялото това пътуване през времето.

Той я прегърна през кръста и я притисна към себе си.

— Истината за онова нещо, което ти притежаваш и от което аз имам нужда.

— О? — Тя затвори очи и главата й се отпусна назад. Устните му докоснаха вдлъбнатината в основата на шията й и тя изстена. — И какво е то?

— Просто е. Аз действам със силата си. — Езикът му тръгна надолу към гърдите й.

Тя въздъхна.

— Да?

— А ти действаш със знанието си. Заедно ние сме едно цяло. — Той хвана гърдите й през роклята и подразни зърната й с пръсти. — Затова държиш онази книжка винаги близо до себе си.

— Ъ-хъ.

Защо й правеше това? Защо тя не го спираше? Защо искаше да се отпуснат на земята и да правят дива, страстна любов? И защо не правеха точно това?

Тя вдигна рязко глава.

„Затова държиш онази книжка винаги близо до себе си.“

— Какво каза?

— Аз? — промълви той и вниманието му отново се върна към изключително чувствителната кожа, изложена на показ от дълбоко изрязаното деколте. — Не си спомням.

— Не, почакай. — Желанието изчезна и тя го отблъсна. По устните му плъзна усмивка.

— Да почакам?

— Книгата! Казах ли ти за книгата? — Тя се обърна и огледа полянката. — Защо тя е толкова важна за мен?

— Не. — Той сви рамене. — Предположих, че ти е дадена за спомен.

— Повече от това. — Тя видя чантите им и коленичи пред тях, ровейки из първата, която й попадна. — Това е книгата на Мерлин. Така дойдох в твоето време.

— Не разбирам.

— Заглавието на проклетата книга. — Тя грабна втората чанта и изсипа съдържанието й на земята. — Ето я. Виж. — Тя му я подаде.

Галахад коленичи до нея.

— Все още не…

— Това не е обикновена книга. — В гласа й кънтеше въодушевление. — В нея нещата се променят. Картинките, текстът, всичко. Когато я погледнах за първи път, заглавието беше „Моят живот и време, историята на Мерлин“ , но после, а и сега, заглавието е „Моят живот и време, истинската история на Мерлин“ . Схващаш ли?

По лицето му премина сянка на разбиране.

— Да не би да искаш да кажеш, че книгата ще ни помогне да намерим Граал? И сме я носили с нас от самото начало? Това е прекалено лесно, за да е отговорът.

— Не знам. Ще видим.

Тя изкриви книгата, за да хване ъгъла на лунните лъчи. Въпреки слабата светлина, думите се четяха лесно:

И Граал ще остане там, където започва пътуването. Дълбоко под замъка на краля, забулен в мъгли и магия, ще се разкрива само на онези, които истински вярват и са посрещнали и победили предизвикателствата, изправили се на пътя им. Там те ще открият това, което търсят всички хора.