Виктория Александър - Вярвай

Но изпитваше раздразнение.

Теса Сейнт Джеймс въобще не беше толкова умна, колкото смяташе Мерлин. Кой идиот би пренебрегнал шанса да получи единственото, което наистина желаеше? И за какво? За да помогне на Галахад в безплодното му търсене?

Отпи малко вино от новата чаша в ръката си и прогони лекото усещане за вина, което изпита. Разбира се, че не биваше да говори така за чувствата на Галахад, макар всеки да знаеше, че Галахад бе обичал жена си безмерно. А дали страстта съществуваше като нещо повече от спомен, беше извод, който не беше трудно да се направи. Е, нали намекът, че Галахад никога няма да изпитва към Теса това, което е изпитвал към Диндрейн, беше направен единствено с намерението да предпази Теса от неизбежното разбиване на сърцето й. Като се прибави и неоспоримият факт, че мястото на Теса не е тук, излизаше, че Вивиан просто се е опитала да й помогне.

Мерлин никога не би погледнал на нещата по този начин.

— По дяволите.

Вивиан въздъхна ожесточено и хвърли чашата си към стената. На нейно място незабавно се появи друга. Тя отпи замислено.

Би могла просто да ги убие и да сложи край на всичко това. Още един дракон може би, този път истински. Или нещо, повече свързано с академичния опит на Теса. Нещо гръцко може би. Хидра или Медуза, или някакво друго противно създание.

Мерлин не би одобрил.

Мерлин никога няма да разбере.

Мерлин винаги разбираше.

Тя понечи да хвърли и тази чаша, но спря, за да я допие, после й помогна да приеме съдбата на сестрите си.

Беше извадила страхотен късмет, че Мерлин не узна за дракона. Макар че не можеше да е съвсем сигурна в това. Може би просто я бе оставил да си поиграе с тази заплаха, която всъщност не беше истинска опасност.

Опасността е само илюзия.

Изведнъж разбра и захвърли отмъстително и новата чаша в ръката си. Още две я последваха. Това е било предвидено. Разбира се. Нямаше никакво съмнение. Една жена не живее с мъж в продължение на повече от хиляда години, без да разбере как работи пъкленият му мозък. Още по-зле — той също я познаваше добре. Единственото, което беше необходимо, бе да посее мъничкото зрънце и да чака да покълне. Разбира се, тя би могла да се хване и да не обърне внимание на театралното му оплакване относно компютърната анимация, но ако и той беше такъв страстен комарджия, каквато беше и тя, щеше да й предложи сериозен облог, за да я накара да лапне въдицата. И щеше да спечели той.

И като добавка към обидата, тя всъщност бе помогнала на Теса и Галахад да посрещнат първото предизвикателство от гатанката. Бе им помогнала по пътя им в търсенето на Граал… и пътя на Вивиан в оставането за постоянно в Средновековието.

Тя вдигна ръка, понечи да метне още една чаша, но спря. След третата, или може би след шестата, или може би след двайсет и осмата, дори разбиването на изящния кристал не й донасяше никакво задоволство. Чашата изчезна.

Не, имаше нужда от план. И вероятно от партньор. Теса беше логичният избор, но дори и Вивиан да я бе накарала да осъзнае безплодността на една връзка с Галахад, Теса бе прекалено обсебена от тази глупост, наречена чест. Небеса, тя беше също такъв предан рицар като самия Галахад.

Съюзниците в тази епоха бяха трудна работа. Вивиан никога не е била особено общителна в Средновековието. Мерлин бе обсебвал целия й свят. Чак през Ренесанса тя започна да става самостоятелна и определено разцъфна в епохата на Джордж. Но нищо не беше толкова хубаво, колкото двайсети век. Тя стисна решително юмруци. Независимо как, щеше да се върне там. За добро.

Все пак трябваше да има някой, към когото да се обърне за помощ? Или по-скоро някой, на когото тя да помогне. Дискретно, без да привлича вниманието на Мерлин. Но Теса нямаше врагове тук. Що се отнася до Галахад, той беше уважаван и обичан. По дяволите! Да му се повдигне на човек! Не че тя самата не харесваше момчето. Харесваше го, въпреки тази негова… хм… доброта. Галахад нямаше врагове. Всички го харесваха.

Не всички.

Вивиан прогони мисълта почти веднага, щом се появи в съзнанието й. По-скоро би сключила сделка със самия дявол, отколкото да си има работа с това противно, презряно същество. Той беше зъл, жесток, не притежаваше никакво чувство за лоялност и вероятно мамеше при всеки облог. Не, на него не можеше да се има доверие.

И все пак… Може би пък точно сега би могла да си позволи подобен съюзник. Той изпитваше огромна неприязън към Галахад. Едва ли щеше да е трудно да се разпалят пламъците на горчивината, за да се превърнат в истинска омраза. А ако нещата излязат от контрол и Галахад и Теса не оцелеят, това, разбира се, нямаше да бъде по нейна вина. Не съвсем. Мерлин щеше да се подразни, може би дори да се ядоса, но все пак всичките злощастни стечение на обстоятелствата не можеха да се припишат на нея.