Виктория Александър - Вярвай

— Няма да променя решението си.

— Ще видим. — Вивиан спря, сякаш търсеше подходящите думи. — Ако оставаш тук заради някаква романтична идея относно Галахад, редно е да видиш няколко неприятни факти. Той никога няма да те обича, не и както ти го обичаш. Той е мъж и притежава всичките недостатъци на своя пол. Ще те използва, за да задоволява физическите си нужди. Ще се радва на компанията ти. Може дори да шепне мили думи в ухото ти. Но неговата душа умря заедно с жена му. Наблюдавах го тогава, виждам го и сега — мъката все още е в него. В сърцето му няма място за теб. — Гласът й се снижи: — Съжалявам, Теса, но би ли могла да живееш с това?

Би ли могла? Би ли могла да го обича, без да очаква неговата любов в замяна?

— Не знам.

— Освен това, как мислиш, че ще реагира, когато разбере откъде си всъщност? Ще се почувства предаден, че не си му се доверила по-рано. Ти спомена честността като една от добродетелите му. И ако успееш да го накараш да ти повярва, той ще иска да разбере какво става в бъдещето. Какво се случва с краля, със страната, с неговия свят. Каква е съдбата му. — Гласът й стана по-суров. — Можеш ли да му кажеш, че кралството се разпада? Че Артур и рицарите му се превръщат в детски приказки? Можеш ли да му кажеш, че само на ужким успява да постигне това, което е желал през целия си живот? Можеш ли да му кажеш, че целият свят го познава не като великия рицар, не като човек от плът и кръв, а като герой от приказка? И второстепенен герой при това.

— Не знам — прошепна Теса.

— И ако дори по, някаква прищявка на космическите сили ти и той наистина откриете Граал, тогава какво? Този, който открие Граал, става негов пазител. Ако Галахад успее, той ще бъде този пазител.

— Артур спомена тази възможност, но какво от това? Според мене е голяма чест.

— Нямаш никаква представа с какво си имаш работа, нали? — По лицето й се изписа недоверие. — Граал, ако въобще съществува, не е някакво съкровище, което може да се изнася на тържества, да бъде част от колекция или да стои изложена в стъклена витрина в някой музей. Граал остава там, където е скрита. Независимо дали това е катедрала или пещера. Замък или селска къща. И Галахад остава при нея. Обвързан с Граал… — Очите й проблеснаха. — Завинаги.

— Завинаги?

Теса не се бе замисляла какво ще се случи, след като открият Граал. Предполагаше, че ще си отиде вкъщи, но всъщност не бе мислила за това, че ще го напусне. И никога не се бе замисляла каква ще бъде съдбата му. Сърцето й се сви.

Ами ако така и не открият Граал? Дали търсенето щеше да продължи с години, докато и двамата остареят толкова, че да не могат да се качват на конете си? Или да различат фалшив дракон от истински? Или да правят любов на твърдата земя? Щеше ли да прекара живота си в едно безкрайно търсене на нещо, което те — той — никога не могат да получат? Дали щеше да го гледа как го обзема все повече горчивина и неприязън? Дали и тя нямаше да започне да го мрази?

— Изборът е твой, Теса.

Кое беше по-лошо? Адът с него в един свят, който тя не можеше нито да промени, нито да подобри? Или адът без него в нейния празен живот у дома?

Вивиан грешеше. Тя нямаше избор.

— Благодаря ти за предложението, но ще пасувам. — Изправи се. — Не мисля, че Мерлин би ме довел тук, ако нямаше никаква вероятност да открием Граал. Галахад е един от добрите и заслужава да се опита да постигне мечтата си. Ако успехът му означава, че ще го изгубя завинаги… — Тя поклати глава. — Предполагам, че наистина го обичам, защото съм готова да рискувам. А що се отнася до това, че Галахад никога няма да ме обича — тя сви рамене, — наистина не знам дали мога да живея така. Ще видим. Не съм дотолкова готова на саможертва, за да кажа, че това няма значение, защото има. Но точно сега той ме харесва и смятам, че ме уважава. Достатъчно е за момента.

Вивиан стисна зъби. Теса знаеше, че току-що си е създала един могъщ враг.

— Много добре. Но внимавай следващия път, когато срещнеш дракон. Може да се окаже съвсем истински.

Теса ахна.

— Ти?

— Надявах се само да те изплаша, за да се съгласиш с предложението ми. Не успях. — Тя вдигна чашата си. — За съжаление.

Преди Теса да е успяла да мигне, вече лежеше в пещерата, сгушена до Галахад.

Надявайки се, че срещата й с Вивиан е била само сън. Знаейки прекрасно, че не е.

— Проклета, упорита американка!

Вивиан се взираше в кристалната чаша в ръката си, обърна се и я хвърли към каменната стена. Тя се разби на хиляди малки парченца. Появи се друга и последва първата. След три разбити чаши, Вивиан отново си възвърна спокойствието.