Виктория Александър - Вярвай

Той кръстоса ръце на гърдите си.

— Компютърната анимация.

— Какво?

— Компютърната анимация.

— Да не би да искаш да ми кажеш, че сме се върнали векове назад само защото създателите на филми се научиха да правят динозаври, които изглеждат като истински?

— Нещо такова — смънка той.

— Това е пълна глупост и ми писна от нея. — Вивиан стисна зъби. — Връщаме се вкъщи. Веднага!

— Не, не се връщаме. — Устните му образуваха стегната права линия, която означаваше, че няма да търпи повече възражения.

Само ако притежаваше достатъчно сила да го окове или поне да го победи в собствената му игра, досега този човек щеше да е превърнат в жаба.

— В съвременния ти свят няма нищо, което да може да се сравни с възбудата и приключението наедно велико търсене, предприето за славата на Бога и родината. Галахад ще тръгне на своето пътуване. Теса ще отиде с него, а ти и аз ще наблюдаваме всичко внимателно. Оттук.

Тя го гледаше невярващо.

— Защо избра точно тази жена?

— Галахад има нужда от помощ, за да открие Граал.

— Тогава доведи му Арнолд Шварценегер, не някаква ги ниска, русокоса учителка.

— Теса не вярва в мен.

Веждите й подскочиха.

— Да не би да смяташ, че Арнолд вярва?

Той не й обърна внимание.

— Теса не вярва в Артур и Галахад, в нищо от всичко това.

— Вземи десет души от двайсети век и девет и половина от тях няма да вярват.

— Във вселената няма нищо по-могъщо от вярата на човек, който се е убедил с очите си.

— Няма нищо по-дразнещо от мъж, който заобикаля въпроса ти. Какво не ми казваш?

Той въздъхна с нежелание.

— В нея има магия.

— Магия? — Очите на Вивиан се ококориха. — Тя е една от нас?

— Не съвсем. Но в произхода й има нещо вълшебно. От страна на майка й. Приятна жена. Оцени стойността на книгата ми. — Последното беше казано съвсем тихо.

— Дори и така да е, те просто не могат да успеят.

— Тя притежава това, което му е необходимо, за да открие Граал. Никой от двамата не го осъзнава сега, но ще си паснат като двете половини на едно цяло…

— По-скоро като масло и вода. — И все пак, противоположностите се привличаха.

— Ще видим. — Самодоволна усмивка повдигна ъгълчетата на устните му — Предполагам, че би искала да се обзаложим за това?

— Как да се обзаложим?

— Не знам. — Той се замисли. — Ако аз спечеля… ще се връщаме в тази епоха толкова често, колкото пожелая, и ще оставаме толкова дълго, колкото искам, дори за постоянно, ако ми се прииска и — усмивката му стана определено присмехулна — ти няма да можеш да кажеш и една-едничка дума против това. А ако спечелиш ти…

— Ако спечеля аз, казваме на Средновековието сбогом завинаги. Оставяме миналото. И — очите й се присвиха — никога повече няма да използваш фразата „Магьосник необикновен и съветник на крале“ .

Той я огледа подозрително.

— Обещаваш ли да не мамиш?

Тя кръстоса пръсти зад гърба си.

— Вече ти казах, не е необходимо да мамя. Добра съм.

— Значи — споразумяхме се?

— Да. — Тя кимна.

Бедният Мерлин. Нямаше никакъв начин Вивиан да изгуби този облог, защото нямаше никакъв начин Вивиан да се върне отново тук. Не и преди самото време да спре да съществува.

Това може и да беше върхът в кариерата на Мерлин, по тогава тя беше само една неопитна, начинаеща вълшебница, едно момиче, влюбено до уши. Не, нямаше да мине отново през всичко това.

Не беше хубаво, че Галахад и Теса ще се окажат просто пионки в този магичен гамбит, но просто не можеше да се направи нищо. Дано оцелееха. Това не беше неин проблем. Не съвсем. Вивиан никога не е била безжалостна, когато се отнасяше за живота на смъртните, но сега беше различно. Това сега беше облог.

А в този момент би направила всичко, за да се върне в Монте Карло.

— Събуди се, красива Теса.

Теса се обърна и се сгуши под завивките, опитвайки се да избяга от гласа, който се намесваше в съня й.

— Махай се.

— Време е да посрещнем новия ден.

Гласът беше силен, настойчив и прекалено висок. Тя не му обърна внимание и прегърна възглавницата.

— Лейди Теса?

Гласът вече звучеше нетърпеливо. И познато. Беше го чувала и преди, но къде? Разбира се. Сънищата й. Странни, чудновати фантазии с Фред Астер в главната роля, облечен в тъмносин халат, и великолепен тъмнокос мъж, с размерите на малък дъб, и замък, изграден от камъни, магии и…

Нещо я плесна по задника. Тя се обърна и се надигна. Вече беше съвсем будна и ядосана при това.