Джефри Арчър - Прекалено много съвпадения

— Разумно — отбеляза Рут.

Избягваше да поглежда Макс в лицето, да не би мъжът й да се досети какво изпитва към него.

— Стига да искате, бих могъл още утре да замина за Франция — каза Макс. — Нямам никакви планове за почивните дни — добави той. — Ще ви съобщя още в понеделник какво съм направил.

— Прекрасно! — възкликна Ангъс. Замълча и отпи от малцовото уиски, което жена му бе наляла. — Мисля си, скъпа, че ще ускорим нещата, ако заминеш и ти.

— Не, сигурна съм, че Макс ще се справи и сам…

— Той го предложи — прекъсна я Ангъс. — Тъкмо ще го разведеш из къщата и няма да се налага, ако възникнат въпроси, да звъни и да се допитва с нас.

— Да де, но сега съм заета…

— С какво толкова си заета — с дружеството по бридж и с фитнесзалата… Не, мен ако питаш, няма да се срути светът, ако отсъстваш ден-два — усмихна се мъжът й.

На Рут й стана неприятно, че Ангъс я е изкарал пред Макс последна провинциалистка.

— Хайде, от мен да мине — склони тя накрая. — Щом смяташ, че е за добро, ще замина с Макс за Ардените.

Този път погледна госта право в лицето — и китайците биха се възхитили на непроницаемото му изражение.

Прекараха в Ардените три дни и, по-важното, три незабравими нощи. Когато се върнаха на Джърси, Рут се молеше да не им проличи, че са любовници.

Макс представи на Ангъс подробен доклад и оценка, а старецът се съгласи със съвета му, че е най-добре да обяви за продан имота няколко седмици преди началото на летния сезон. Двамата се ръкуваха, за да скрепят сделката, и Макс обеща да се обади веднага щом някой прояви интерес към къщата.

Рут го закара на летището и последното, което му каза, преди той да влезе в залата за заминаващи, бе:

— Дали е възможно да не чакам цял месец, докато те чуя?

Макс звънна още на другия ден, за да съобщи на Ангъс, че е поверил имота на две уважавани парижки агенции, с които фирмата му работела от години.

— Още преди да си ме попитал — добави той, — знай, че няма да плащаш и пени в повече — аз ще покрия от хонорара си разходите на френските агенции.

— Мъж на място! — възкликна Ангъс и затвори още преди Рут да си е разменила и дума с Макс.

Следващите няколко дни тя бързаше да вдигне слушалката преди мъжа си, но Макс така и не се обади през седмицата. Когато в понеделник най-сетне звънна, Ангъс също беше в стаята.

— Изгарям от нетърпение да разкъсам дрехите ти, скъпа — бяха първите думи на Макс.

— Радвам се да го чуя — отвърна тя, — но ще ти дам Ангъс, да му съобщиш новината.

Подаде слушалката на мъжа си с надеждата, че Макс наистина има какво да му съобщава.

— Казвай какво ново-вехто! — подкани Ангъс.

— Предложиха за имота 900 000 франка, което прави почти 100 000 лири стерлинги — отвърна Макс. — Но смятам да поизчакам, защото още двама души поискаха да огледат къщата. Французите от агенциите препоръчаха да приемем веднага, ако ни предложат над един милион франка.

— Ако и ти ме съветваш това, ще те послушам — рече Ангъс. — А щом приключиш сделката, ще дойда да подпиша договора. И бездруго доста отдавна съм обещал на Рут да я заведа в Лондон.

— Чудесно. Ще се радвам да ви видя — каза Макс и затвори.

Звънна отново в края на седмицата и макар Рут да успя да каже цяло изречение, преди мъжът й да дойде при телефонния апарат, така и не посмя да даде воля на чувствата си.

— 107 600 лири ли? — възкликна Ангъс. — Много повече, отколкото очаквах. Браво на теб, Макс. Състави договорите и щом купувачът внесе капарото в банката, ще пристигна и аз. — След като затвори, Ангъс се обърна към Рут. — Както е тръгнало, в скоро време ще направим обещаното пътуване до Лондон.

Отседнаха в малко хотелче на Марбъл Арч и отидоха да се видят с Макс в ресторант на Саут Одли Стрийт, за който Ангъс чуваше за пръв път. Щом видя цените в листа с менюто, разбра, че ако зависи от него, никога повече няма да стъпи тук. Но обслужването беше добро, Макс явно беше стар познайник на келнерите.

Рут се отегчи и ядоса, понеже Ангъс говореше само за едно — за сделката, и след като Макс му обясни всичко надълго и нашироко, той взе да обсъжда другите си имоти в Шотландия.

— Вложил съм сума ти пари за основен ремонт, а възвращаемост почти никаква — оплака се Ангъс. Дали ще ти бъде възможно да им хвърлиш едно око и да ме посъветваш какво да правя?

— На драго сърце — отвърна Макс, а Рут вдигна очи от гъшия дроб и изгледа мъжа си.

— Добре ли си, скъпи? — попита го. — Виждаш ми се блед.

— Боли ме ниско вдясно — оплака се Ангъс. — Днес капнах от умора, пък и не съм свикнал да ходя по такива тузарски ресторанти. Не се притеснявай, ще се наспя и ще ми мине.