Джефри Арчър - Прекалено много съвпадения

— Ти си вторият мъж, с когото спя — пророни по-късно, докато лежеше на пода.

— Нима си била девствена, когато си се запознала с Ангъс? — не повярва Макс.

— Ако не бях девствена, той нямаше да се ожени за мен — отвърна тя простичко.

— И през тези двайсет години не е имало никой друг? — попита Макс, докато си наливаше от коняка.

— Не — потвърди Рут, — макар да ми се струва, че Джералд Прескот, възпитателят в старото подготвително училище на момчетата, ме харесва. Но не е стигал по-далеч от това да ме целуне по бузата и да ми хвърля влажни погледи.

— А ти харесваш ли го?

— Да. Мил човек е — призна си за пръв път през живота Рут. — Той обаче не е от мъжете, които ще направят първата стъпка.

— Смотаняк — отсече Макс и пак притисна до себе си Рут.

Тя си погледна часовника.

— Майко мила, наистина ли е станало толкова? Ангъс ще се върне всеки момент.

— Няма страшно, скъпа — успокои я Макс. — Разполагаме с предостатъчно време за още едно коняче и дори може би за още един оргазъм, каквото предпочиташ.

— Предпочитам и двете, но не искам мъжът ми да ни завари заедно.

— Тогава ще го оставим за друг път — съгласи се Макс и запуши бутилката с корковата тапа.

— Или за друго момиче — изревнува Рут и започна да си обува чорапогащника.

Макс взе от масичката флумастер и написа върху етикета: „Да се пие само когато съм с Рут“.

— Ще те видя ли отново? — попита тя.

— От теб зависи, скъпа — отвърна Макс и отново я целуна.

Когато я пусна, тя се обърна, качи се по стълбите на палубата и бързо се скри от погледа му. Щом се върна на „Хубавата шотландка“, се помъчи да заличи спомена за последните два часа, но когато по-късно вечерта Ангъс се прибра с момчетата, Рут си даде сметка, че няма да й бъде толкова лесно да забрави Макс.

На другата заран излезе на палубата, ала „Морски таралеж“ го нямаше никъде.

— Търсиш ли нещо? — попита Ангъс, след като отиде при нея.

Тя се обърна и му се усмихна.

— Не. Само искам час по-скоро да се приберем на Джърси — отвърна Рут.

Сигурно беше минал месец, когато телефонът иззвъня, тя вдигна слушалката и чу Макс. Пак остана без дъх, както първия път, когато се бяха любили.

— Утре идвам на Джърси, един клиент ме праща да огледам някакъв имот. Възможно ли е да се видим?

— Защо не дойдеш у нас на вечеря? — чу се да казва Рут.

— Не е ли по-добре да наминеш в хотела? — попита Макс. — Защо да си губим времето с разни вечери?

— Не, по-разумно е да дойдеш у нас. На Джърси и пощенските кутии имат очи.

— Ако това е единственият начин да те видя, съм готов да се жертвам. Ще дойда.

— В осем удобно ли е?

— Повече от удобно — каза Макс и затвори.

Вече след като чу изщракването, Рут се сети, че не му е дала адреса, а не можеше да му звънне, понеже не му знаеше телефона.

Ангъс като че ли се зарадва, че на другата вечер ще имат гост.

— Тъкмо навреме! — възкликна той. — Исках да се посъветвам с Макс.

Цяла сутрин Рут обикаля магазините в Сейнт Хилиър, за да избере най-хубавите парчета месо, най-пресните зеленчуци и бутилка червено вино — Ангъс със сигурност щеше да я нахока, че не е трябвало да се охарчва за толкова скъпо бордо.

Целия следобед стоя в кухнята до готвачката, та да й обясни как да приготви яденето, още повече време прекара вечерта в спалнята, докато избере какво да си сложи.

Когато малко след осем се позвъни на вратата, Рут още не се беше облякла. Открехна вратата на спалнята на горния етаж и нададе ухо да чуе как мъжът й посреща Макс. Докато слушаше как двамата си говорят, Ангъс й се стори много стар. Още не бе разбрала какво толкова смята да обсъжда мъжът й с Макс, но не искаше да й проличи, че проявява интерес. Върна се в спалнята и най-после реши да облече рокля, за която една приятелка бе отбелязала, че била много секси. „Значи на острова няма да има кой да я оцени“, спомни си Рут думите, с които бе отговорила.

Щом влезе в дневната, двамата мъже се изправиха и Макс я целуна по двете бузи, точно както Джералд Прескот.

— Тъкмо разказвах на Макс за къщата в Ардените — рече Ангъс още преди да са седнали отново, — и че искаме да я продадем, за да платим следването на момчетата.

„Съвсем в негов стил — помисли Рут. — Първо ще приключи с деловите въпроси и чак тогава ще предложи на госта нещо за пиене.“ Без изобщо да се замисля, отиде при барчето и наля на Макс джин с тоник.

— Помолих Макс, ако му е възможно, да огледа къщата, да й направи оценка и да ни посъветва кога е най-добре да я обявим за продан.